Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази българска пещера крие изключителни тайни, много хора идват тук в търсене на истината
  • Новини

Тази българска пещера крие изключителни тайни, много хора идват тук в търсене на истината

Иван Димитров Пешев юли 3, 2023
srqoriikskraskros.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тази българска пещера крие изключителни тайни, много хора търсят истината

Леденика е пещера под, която извънземните са скрили космически кораб

Леденика е пещера, която е в Стара Планина.

Тя е дълга около 300 м, има много галерии и красиви карстови образования.

Според гадателката Нанка Гелева под пещерата е заровен космически кораб преди 7 века. Районът във Врачанския Балкан, не случайно бил избран от извънземни пришълци за скривалище на кораба.

Скалите там са много здрави и са пазили тайната на пришълците стотици години. Но за беда иманярските набези зачестили и извънземните се уплашили, че ще открият космическия кораб.

Летателният апарат е снабден с изключителна сигнална система, която веднага изпратила сигнали в Космоса, че има опасност иманярите да открият скритата уникална машина.

Извънземните направили пукнатина в пещерата и се опитали да си вземат кораба. За съжаление те не успели да си приберат летателния апарат , но гадателката твърди, че ще се върнат за него.

Според ясновидката извънземните са невидими. Телата им са изградени от вещество, което е незабележимо, за човешките очи.

И наистина пещерата Леденика по това време е затворена за посетители. Причината Леденика да не прима туристи за неопределено време е появилата се пукнатина.

Пещерняците от Минно-геоложкия университет, които са изследвали пукнатината не са успели да установят точната й дълбочина и изказали опасения, че може да се получи срутване, което да застраши живота на посетителите.

Специалистите ще препоръчат необходимите укрепителни дейности.

Пещерата Леденика е природен феномен . Някога е била изпълнена с вода, но с времето тя изчезнала и останало езеро наречено Езерото на желанията.

Дали под Леденика е скрит извънземен кораб е доста спорен въпрос. Зависи от това колко вярвате на гадатели и ясновидци.

Преди време Нанка Гелева е съветвала Соломон Паси, бившият военен министър.

Ясновидката му предрекла брак с близначка. Паси не повярвал, но след време, когато сключи брак с Гергана Грънчарова стана ясно, че тя има близначка Михаела.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Една необяснима тайнствена подводна структура изумява учените
Next: Мистериозна археологическа находка се оказа с много зловеща история

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.