Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мостът над река Струма крие зловеща тайна, местните разказват
  • Новини

Мостът над река Струма крие зловеща тайна, местните разказват

Иван Димитров Пешев юли 3, 2023
rerqkrqwirqwrkkiwww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мостът над река Струма крие зловеща тайна.

Край село Невестино, област Кюстендил, се издига мост на над пет века, срещу който е издигната внушителна скулптора на млада жена, която носи в пазвата си ябълки.

Според местните паметника е на Струма невеста, млада жена, вградена в моста, за да бъде той здрав и да пребъде през вековете.

Невеста е била съпругата на най-малкия брат от тримата майстори, изградили моста.

Работата им обаче не вървяла, всичко, изградено през нощта, бивало отнесени от придошлите води на реката през нощта. Затова братята се разбрали да вградят в моста жената на един от тях. Разбрали се това да е онази невеста, която първа донесе на мъжа си ядене на другия ден.

Двамата по-големи братя обаче предупредили жените си да не идват и така единствено булката на майстор Мануил се появила на ранина при майсторите.

Така младата Струма невеста била вградена в моста. Младата жена дошла при мъжа си с детето им, затова местните разказват, че нощем все още се чува плача на майката, насила отделена от детето си.
“Демир

Вярва се, че ако младите майки нямат мляко, трябва да отидат до моста и да отчупят парче от него, с което да натърка гърдите си. След което млякото им тръгвало. Самият мост е наречен на Струма невеста – Кадин (Невестин) мост.

Построен е през 1470 година и към днешна дата е на цели 545 години. Дължината му е 100 метра и е построен по заповед на Исак паша, по време на управлението на султан Мехмед Втори.

В случая има някакво недоразумение, дали е вградена жива Струма невеста или само нейната сянка според легендата разказана в клипа. Легендата е предание, в което се съчетава истина и измислица.

Ако е била вградена жива, това си е истинско езическо човешко жертвоприношение на демоните. В такъв случай какво ни ползва като покръстен в християнството народ, ако се практикуват езически обичаи и човешки жертвоприношения.

Исус освобождава своите последователи от робството на греха и заблудите на езичеството, а освен това и им дава небесна светлина, като прогонва мрака на невежеството, човешките предания и на езичеството.

Четете Библията, в нея е истината и светлината идваща от Бога, разкриваща ни истините за живота и смъртта, с които можем да избегнем сатанинските заблуди и неверието.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте колко пари струва къща в селата около София
Next: Географска карта от времето на Колумб поднесе на науката огромна изненада

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.