Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо сензационната находка в Черно море буди притеснение
  • Новини

Защо сензационната находка в Черно море буди притеснение

Иван Димитров Пешев юли 3, 2023
mreorqirkqkrasiskssw.png

В Черно море учените често се натъкват на сензационни останки от кораби и селища от бронзовата епоха. Неотдавна на 2000 метра дълбочина недалеч от българското крайбрежие морски археолози откриха най-древния непокътнат кораб в света. Изключително добре запазената находка разкрива пред археолозите подробна информация за древното корабостроене и древните търговски пътища.

 

Идеални условия за археолозите

Черно море е с площ от близо 436 400 кв. км. – почти колкото Мароко или Швеция. Столетия наред то е било важен търговски път както за гърците и римляните, така и за византийците и османите.

Някои търговски кораби обаче така и не са достигнали целта си, както сочат археологическите изследвания. Многобройните корабни останки, на които са се натъкнали археолозите, са открити с помощта на дистанционно контролирани подводни роботи на дъното на Черно море, което достига дълбочина от 2212 метра. На тази дълбочина не само е напълно тъмно, но там няма и кислород.

 

Поради това, че морското дъно е напълно лишено от кислород, органични материали като останките от древни кораби остават запазени в рамките на хилядолетия. Бедната на сол морска повърхност лежи като покривка върху по-плътните, богати на сол дълбочинни водни маси и така не се осъществява обмен на кислород. Това е чудесно за археолозите, но пагубно за водните организми.

 

Защото поради същата причина на дъното на Черно море не виреят организми, които се нуждаят от кислород. Тяхното жизнено пространство се свива драстично.

Причината за това са вливащите се от селскостопанските земи вещества като азот и фосфор, както и необичайно стабилното разслояване на водните пластове. Черно море е свързано със Средиземно море само чрез тесния проток на Босфора. През този проток в Черно море се вливат само незначителни количества прясна солена вода. В него се вливат обаче големи сладководни реки като Дунав.

 

Богатите на кислород сладководни води остават на повърхността, докато плътните, солени дълбочинни води отиват на дъното. Няма достатъчно вятър, вълни и по-ниски повърхностни температури, които биха позволили смесване на зоните. С изключение на няколко приспособили се към условията видове, по-голямата част от организмите живеят в по-богатите на кислород повърхностни води. През 1955 година тази зона все още достига дълбочина до 140 метра, днес мъртвата зона започва още на 90 метра.

 

Много съкровища, но все по-малко водни организми

Покрай изменението на климата водните басейни по света се затоплят осезаемо. А колкото по-топли са водите, толкова по-малко кислород могат да поемат. Същевременно за да могат да се движат, да се хранят и да се размножават, водните обитатели в по-топлите води се нуждаят от повече енергия и кислород. Много видове се опитват поради това да напуснат обичайното си жизнено пространство и да достигнат до по-големи водни дълбочини.

 

Екосистемите радикално се променят, разнообразието на видовете рязко се свива. В открито море безкислородните зони са нараснали четирикратно през последните години, а в близките до бреговете води – десетократно, обявиха експерти от Global Ocean Oxygen Network (GO2NE) в специализираното списание „Science“.

В Черно море жизненото пространство, с което разполагат водните организми, се е свило с над 40% само за 60 години. Докато и в бъдеще археолозите ще се натъкват по дъното му на многобройни потънали съкровища, морските биолози ще откриват все по-малко организми.

Continue Reading

Previous: Стотици плавателни съдове лежат на дъното на Черно море
Next: Наше село расте с по 100 души на година, докато нацията се топи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.