Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистериозна находка в Провадия преобръща историята на България
  • Новини

Мистериозна находка в Провадия преобръща историята на България

Иван Димитров Пешев юли 4, 2023
prooviisdqksdkss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Теракота Въпросната маска е теракотена – направена е от местна глина. Тя е доста миниатюьрна, което навежда на мисълта, че напълно е възможно въпросните извънземни да са били дребни хобити. Сайтът Archaeology in Bulgaria информира, че археологическа група под ръководството на проф. Васил Николов е открил въпросната тайнствена маска в близост до град Провадия.

В световните медии артефактът е сравнен с извънземен в космически костюм. Действително, странната маска, съчетаваща в себе си чертите на животно и човек, напомня пришълец от научнофантастичен филм. Разкопките са били проведени на най-стария солодобивен център в Европа, датиращ от 5 – 4 хилядолетие пр. Хр. и превърнал се в първия праисторически град на континента. Обектът е разположен край днешния град Провадия и се проучва от години.

Заради пандемията от Covid-19, това лято работата на археолозите започна по-късно, но пък сезонът се оказа изключително успешен, информира сайтът.

Триъгълник

Древната керамична маска на извънземно е с триъгълна форма. Археолозите казват, че тя представлява антропоморфно изображение на човешко лице. В горната й част има къси израстъци, подобни на стилизирани уши. Освен това предметът е с две дупчици, които най-вероятно са служили за окачване. Очите на маската са елипсовидни, изписани са вежди и е загатнат нос.

 

Но тава човекоподобно лице няма и помен от уста. Предполага се, че предметът е бил символ на висок статус в обществената йерархия. Учените смятат, че артефактът е от периода на късния енеолит и е създаден около 4000-та година преди нашата ера. Има и предположение, че това всъщност не е маска за лице, а фигурка или амулет (защото е много мъничък), който е бил носен на гърдите и е свързан с култа към Слънцето. Археолозите отбелязват, че част от чертите на лицето са били изработени чрез резба, а други са много старателно полирани.

 „Гледайки в очите на маската, буквално усещаш силата, превъзходството, мъдростта. Любопитното е, че ако гледаш маската от различен ъгъл забелязваш и следите от емоции. Вероятно това е била целта на авторите на маската, които са искали да подскажат нещо. Така или иначе този бисер сред находките ни е нещо уникално“, твърдят откривателите.

Атланти

Самите те казват, че не виждат връзка с извънземна цивилизация. Но мнозина уфолози са на обратното мнение. Знайно е, че в Провадия има древни находки още след края на последния ледников период, когато Черно море е било езеро и след разтопяването се повишава нивото на водата и древното езеро става море. Когато започва да се добива сол в Провадия, вече езерото не съществува, а само морето. Според част от уфолозите, по нашите земи по това време се подвизава цивилизация, съпоставима с тази на митичната Атлантида, ако не и самите атланти.

 

Някои дори казват, че по земите на езерото Черно море са първите човешки цивилизации, които след разтопяването и потопа (който може да е и библейският) отиват на югоизток и се заселват в Месопотамия. А всичко това става с помощта на извънземните. Разбира се, повечето учени не приемат тази теория, поради липса на конкретни доказателства в писмена форма, но и заради звученето й повече като фантастика, отколкото реалност. Това не пречи уфолозите да твърдят, че този сценарий е много вероятен и всъщност древните богове са едни извънземни.

Каменни крепости пазели находищата

Учените са удивени от огромните стени от каменни блокове, които са се издигали много нависоко около селището на солниците край Провадия и които са били непознати като фортификационната система.

„Селището е на около 4700 години преди Христа. Причината в него да има крепостни стени е солта. Солницата, като производствен център в късната праистория, времето на първата европейска цивилизация, е много важна, защото едно-единствено такова място има в един огромен район от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Босна. Добивът на сол, тъй като тя е стратегическа суровина, е изключително важен и тези хора е трябвало да отбраняват производството, защото солта е и първите пари. Всичко, което се е произвеждало, е било скривано или складирано зад каменните крепостни стени и със солта е развивана търговия на дълги разстояния“, разказва пред БНР проф. Васил Николов, ръководител на разкопките.

От направени изследвания на обекта се предполага, че градът е бил населяван от близо 350 души в периода между 4700 и 4200 г. пр. н.е. – около 1500 години преди появата на древната гръцка цивилизация. Възникването и развитието му е свързано с Мировското солно находище, върху което той се намира. Изваряването на разсол в керамични съдове е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология за получаване на сол, а Провадия-Солницата е най-древният солодобивен център на Стария континент.

 

В зоната на солодобивния център засега са установени четири съоръжения за изпаряване на сол, датиращи към късния неолит и късния халколит (5200-4200 г. пр. Хр.). Учените казват, че най-старият солодобивен център в Европа е и първият праисторически градски център на нашия континент (4700 – 4250 г. пр. Хр.). Състои се от производствен солодобивен център с обредни ями, неукрепено и последващо укрепено с каменни стени селище (цитадела), ритуално поле (ямно светилище), некрополи и засега неизследван производствен керамичен център.

 

Заема площ около 300 декара. Възникването и развитието на комплекса са пряко свързани с най-голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните Балкани, т.нар. Мировско солно находище, върху което се намира.

Междувременно стана ясно, че този солодобивен център всъщност е много по-стар. Това показа изследване в Глазгоу, съобщи ръководителят на разкопките чл.-кор. Васил Николов, който показа част от новите открития пред журналисти. Проф. Николов обясни, че са намерени интересни керамични съдове и други артефакти. Освен укрепителните системи са изследвани и жилищните сгради, сред които две къщи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такова чудо в прочуто по цял свят гоцеделчевско село хората не помнят
Next: Отвън прилича на обикновена къща, но в нея се крие нещо наистина удивително

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.