Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слава Севрюкова: България ще се превърне в райска градина, тези, които я напускат, един ден ще съжаляват
  • Новини

Слава Севрюкова: България ще се превърне в райска градина, тези, които я напускат, един ден ще съжаляват

Иван Димитров Пешев юли 4, 2023
slavasevevievkqr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Слава Севрюкова е сред най-известните ясновидци-„феномени“ у нас, а самата Ванга я признава за по-силна дори от нея самата! Една от най-емблематичните български прорицателки, която доказано е преминавала бариерите на времето, видимото и невидимото. В годините са се появявали множество публикации с уж направени от нея пророчества за родината ни.

Нека обаче видим какво точно е казала тя за бъднините на България и света:

Предсказания за България

„Българското племе никога, ама никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други народи, както ми се разкрива, ще изчезнат, ние – не! Помнете – никога! Събудената мощ на Духа на българина е голяма. Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които сега я напускат, един ден ще съжаляват.“

„Точно страната ни ще се поправи и светът ще тръгне на зле. Но ние тогава вече ще бъдем защитени от онова, което иде…… То ще трае наполовина на времето на Втората световна война…..“

„Разпънати на кръст между Изтока и Запада и между Севера и Юга, ПРЕД НАС СЕ ОТКРОЯВА ЕДИН – ЕДИНСТВЕН ИЗБОР – ДУХОВНОСТТА. Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото СВИШЕ СМЕ ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ ДА ОБОГАТИМ СВЕТА. А и в миналото сме го правили.“

„Ще настане чудо през 21 век в Родината.“

„Не бойте се, най – тъмно е преди зазоряване. Тежката мрачна българска карма вече е на привършване.“

„Ще има възмездие за продажните политици и то ще е страшно. Затворите ще бъдат препълнени с народоотстъпниците и предателите, които са ни управлявали, а българите като един ще се вдигнат да бранят страната си. Едва тогава ще настъпи истинското събуждане и оттласкване от дъното.“

„Въпреки упадъка трябва да се гордеем с народността си. Открай време сме изпращали в забвение най – страшните поробители. Не трябва да търсим признание, че носим горд Дух, а да го заслужим. Предстои да бъдем почитани в Европа и по света! От племето ни ще излязат умни същества. Ще го прославят извън пределите на страната. Радвайте се, че живеете в България!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е за всички хора, които се чудят защо се редим на опашка за Гърция
Next: Този изследовател беше тотално зашеметен от това, което откри под ледовете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.