Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Топ кардиологът проф. Иво Петров разкри какво е опасно да се прави в жегите
  • Новини

Топ кардиологът проф. Иво Петров разкри какво е опасно да се прави в жегите

Иван Димитров Пешев юли 4, 2023
profqifiqvoqovw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Известният кардиолог проф. Иво Петров – национален консултант по инвазивна кардиология, обясни, че горещото време създава повишени изисквания към сърдечносъдовата система и затова пациентите, които вече имат някакъв проблем, чувстват неразположение по време на жегите. Топлото време е един от факторите, който представлява стрес за организма.

Горещините са риск за здравето на много хора. В рисковите групи попадат децата, бременните, по-възрастните, хората с ниско и високо кръвно, със сърдечна недостатъчност, с периферно-съдова и венозна болест, както и тези с мозъчносъдови заболявания и хронични заболявания на бъбреците.

Всички те трябва да се пазят в жегите, а в обедните часове на деня да стоят на закрито. Заради горещините високо кръвно вдигат и хора, които по принцип не са хипертонични пациенти, обясни още проф. Петров.

Много често обаче след кратък период на разширение на кръвоносните съдове по кожата следва период на свиване и това провокира хипертонична криза. Артериалното налягане рязко се покачва, като при всеки човек стойностите са различни. За хипертоник кризата означава показания на апарата от порядъка на 180/100, докато за иначе здравите хора хипертонична криза може да има и при 150/90.

Хипертоничната криза изисква внимателно наблюдение от лекар и няколко дни пълна почивка. В жегите не трябва да се пие никакъв алкохол, да се внимава с напитките, които съдържат кофеин, и да се приемат много течности. Всички алкохолни напитки, включително и бирата, обезводняват.

За хората с ниско кръвно най-важното е да поемат много течности. Те също трябва да внимават с кафето – то е диуретик и след началния етап на покачване на кръвното всъщност кофеинът го сваля.

Голямата разлика в температурата навън и вътре в помещението, където работи климатик, е стрес за организма. И той определено носи риск, защото в тези условия изискванията към сърцето се повишават прекомерно. И всички трябва да сме внимателни.

Съветът се отнася особено за тези хора, които имат някакъв сърдечносъдов проблем.
Важно: Какво да правим при инфаркт, ако сме сами

При болни с хипертония, исхемична болест на сърцето опасността е голяма. Особено при болни с исхемична болест на сърцето влизането от топло на много студено е предпоставка за спазъм на коронарните артерии. И когато този спазъм се насложи на една вече образувала се стеноза, кръвоснабдяването се влошава още повече. Тези хора е по-разумно да не се излагат на риск и да избягват голямата амплитуда в градусите, обяснява кардиологът.

Количеството вода за здравите и болните също е различно. Здравите могат да пият до 3 литра, но тези, които имат развита сърдечна недостатъчност, трябва да са по-предпазливи. За тях 3 литра са твърде много. Безспорно водно-солевият баланс трябва да се възстанови, но в същото време не бива да се прекалява с количеството течности, които се приемат през деня. Оптималното количество за сърдечноболните е 2 литра.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този изследовател беше тотално зашеметен от това, което откри под ледовете
Next: Винaги кaтo ми се зaпуши кaнaлa пуcкaм caмo eднo хaпчe и зa секунди изтичa вoдaтa

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.