Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-неочакваните мистерии на България разбиват всички наши представи
  • Новини

Най-неочакваните мистерии на България разбиват всички наши представи

Иван Димитров Пешев юли 5, 2023
yreyerhfghfhfgh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Когато прочетете за тези мистерии на България, никога повече няма да бъдете същите

Някои читатели е възможно да са чували името Милан Миланов, бивш служител в системата на МВР. Той е автор на една поредица от книги, в които разгадава невероятни и изключителни мистерии на България.

Ако обаче не сте чували за Милан Миланов и неговите разкрития, обещаваме ви, че ще научите най-неочакваните разкрития.

Преди да започне да пише 8-томната поредица, Милан Миланов се запознал с Гергана Герасимова.

Гергана Герасимова притежава дарбата да приема информация от Космоса и от Акаша, а след това да я транслира на човешки език – в случая на български.

Докато бил в МВР, Милан Миланов пътувал много по света, но също така контактувал с Веса Маркова и със Стефанка Мирчева (жена на БГ поет Иван Мирчев) – двете дами, вече в Рая, имали способности на феномени и разчитали информация от Акаша.

Интересно ще бъде да научите как бившия милиционер се доверил на Гергана Герасимова.

Той я попитал 3 въпроса. Отговорите знаел от предишните си контакти с Веса Маркова и със Стефанка Мирчева, които били изпратени от Акаша, но никой друг жив българин с изключение на тях тримата не можел да знае за тези неща.
мистерии на България

Мистерии на България са описани в поредицата на Милан Миланов

Милан Миланов задал своя първи въпрос, който бил свързан с Троя – т.е. къде е била Троя. Гергана отговорила в гр. Царево.

Второто питане било свързано с о. “Свети Иван” – какво е имало там. Гергана казала, че там се намира първата в света Библия.

Третият въпрос бил свързан с о. Света Анастасия, който се намира до Бургас. Гери казала, че там са една част от древните книги от Александрийската библиотека, която била най-голямата в света, но за нещастие изгоряла.

След като чул точно тези отговори, Милан Миланов се убедил, че Гергана действително получава отговорите от Акаша и започнал работа с нея.

Ето някои от по-интересните мистерии, които Милан и Гергана извадили на бял свят.

До африканската държава Зимбабве имало древен град, който бил на възраст само 200 хил. години.

До Куба посочват, че в миналото имало древен град, който потънал.

Наскоро за тези две находки и мистерии се появи информация в интернет.

В Румъния има уникален подземен град, който е много по-обширен от столицата Букурещ.

Гергана предала информация за потънало в Балтийско море НЛО и за 3 огромни пирамиди в Босна и в Херцеговина. Те са по-стари на възраст от Хеопсовата пирамида.

Милан Миланов се занимава с разгадаване на загадката на Тайната книга.

Текстовете на Тайната книга са написани върху кожени листове. Книгата е изписана с непозната за съвременния човек писменост.

Тайната книга е на 35 хил. години и е била на древните атланти.

Тази изключителна находка е намерена в едно подземие, а човекът, който я намерил желае да остане в анонимност.

В Тайната книга древните атланти писали как траките напуснали Атлантида и се пръснали по нашите земи.

Вътре има информация кои градове са издигнати от траките. Какви съкровища – материални и духовни са притежавали.

Когато Милан Миланов преведе написаното в тази книга, нашите представи за историята и за света ще се променят тотално и глобално.

Друго любопитно е как българи са успели да достигнат до Шамбала. После се заселват в днешен Китай и Япония.

Българи са започнали да строят Китайската стена, след контакт с мъдростта на Шамбала. Имало и писмени документи, които се съхраняват в китайски архиви и които потвърждават тези сведения.

В Родопите има връх, който се нарича Свети Илия над с. Хухла. На този връх се намирали 2 града – един на древните атланти, а вторият е на римляните.

Свети Илия от Библията е бил в Родопите и е правел проповеди там.

След тези невероятни разкрития и мистерии на България не трябва да се чудим защо всички казват, че ние българите сме богоизбрани.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудните мостове крият едни от най-големите мистерии и легенди
Next: Това е най-мистичното село в България: Тук се случват странни неща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • През нощта автобусът се отклони от главния път. Всички помислиха, че шофьорът е объркал маршрута. Само съпругът ми разбра, че това не е случайно…
  • ЕТО кога е Архангелова задушница през 2026 г. и какво НЕ се пpави на този ден…
  • В деня на погребението на майка ми се озовах в реката — и до днес не знам дали се подхлъзнах, или някой нарочно ме бутна
  • В метрото видях младо момиче, което събираше пари за билет до родния си град. Чантата ѝ била открадната, а заедно с нея изчезнали портфейлът и телефонът ѝ.
  • Извънредно! Генерал Радев вдига на крак цялата държава
  • Краят на годината обикновено носи повече напрежение, незавършени задачи и усещане, че времето никога не стига. Според астрологичната прогноза на Тамара Глоба обаче за три знака последните месеци на 2026 г.
  • Отношенията между Георги и Цвета в „ Ергенът: Любов в рая “ претърпяха рязък обрат. След бурното начало, изпълнено с целувки и близост, Георги вече признава, че първоначалният импулс е отшумял и предпочита двамата да намалят темпото.
  • Адвокат: Потресен съм! Лекарите да избират – или частно, или държавно. Тези хора са превъртели за пари
  • 45-годишна жена е открита мъртва в пловдивския район „Северен“. По първоначални данни смъртта ѝ е причинена умишлено
  • Обрат при коледните 50 евро: Ниската пенсия вече не ги гарантира! Ето от какво зависи Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.