Чуждестранни семейства се заселиха в българско село, броят по 100 бона за къща

7 семейства чужденци, пет от които руснаци и по едно англичани и германци, се заселиха в село Илинденци в община Струмяни. Според местните хора чужденците избрали точно Илинденци, защото е тихо и спокойно село, климатът е много приятен, а природно-феноменалните скални образувания обграждат селото от север, изток и юг. Над селото се намира лековит извор, водата от него се препоръчва за лечение при болести на очите, мозъка и косата.

Към селото има обособена вилна зона, която се намира сред смесена иглолистна и широколистна гора. Там е изграден и язовир, който е зарибен и предлага упражняване на спортен и любителски риболов. Има идеални места за ловуване на пернат и друг дивеч. За тази цел е изградена и ловна хижа.

От селото тръгват множество туристически пътеки из Пирин планина с посещения на многобройни карстови пещери, тучни поляни и величествени върхове. Скалите край селото предлагат идеални условия за практикуване на скално катерене. Пропастта Алко е дълбока 132 метра.

„Тук, в селото, имаме доста семейства чужденци. Имаме един англичанин – Даръл. Тук е със съпругата си Каръл от 7-8 години, но през тоя период живя около 2 г. във Велико Търново. Къщата им се намираше на стръмно кръстовище и ги беше страх някоя кола да не влезе, въпреки че си направиха и ограда. Продадоха тази къща на руснаци, но сега Даръл отново се върна, защото не му харесало във Велико Търново. Купи тук друга стара къща, доколкото разбрахме, е пазарил фирма за 100 000 лв. да му я реставрира.

Чакаме го април месец да дойде пак с жена си – разказа Д. Канджилов и допълни: Близки са ми и като сме си говорили защо е дошъл тук, ми е разправял, че животът е много спокоен, народът му пасва, а пък и ние, хората в селото, много добре ги приемаме. Той е ловджия и заедно ходим на лов с нашата група на Илинденци – Джиджако.

Тая къща, дето купи, е старовремска, а той иска лукс, басейни… Селото ни е много тихо и спокойно, имахме някои роми, които създаваха проблеми, но ги вкараха в пандиза и сега е спокойно. Даръл си замина за Англия, защото къщата ще се ремонтира, иначе допреди това си живееше в селото. Във Велико Търново не му харесало, тъй като всички му говорели на английски, а той искал да му говорят на български език, дори посещаваше в Сандански и уроци, за да научи езика ни“, разказа 73-годишният Димитър Канджилов.

Александър Гайдов поддържал парка в двора на Даръл и съпругата му Каръл, преди да продадат къщата си на руснаци. Ето какво разказа той:

„Докато работих при англичаните, всеки ден ми даваха по 20 лв. надница на ръка. Той е много народен човек, няма това-онова, помага на всеки човек. Е, сега даже и руснакът Алексей, който е наел жена от селото да им чисти, и на нея също й дават по 20 лв. надница. Много са добри хората. Благодарение на тези чужденци и ние, местните, изкарваме по някой друг лев.

Имаме и един доктор – кардиолог от София, който си направи луксозна къща горе високо на скалата, но не знам как се казва той“, добави Александър Гайдов.

В кметството на селото главният специалист Мария Паскова коментира: „Всичките ни чужденци, живеещи в селото, са много отговорни хора, научени на ред и дисциплина. За Даръл и Каръл дори знам, че всяка година подсигуряват работа на 7-8 човека от селото в Англия. Хората си докарват от гурбет по около 30 000 лева за пролетно-летния сезон. Доколкото знам, хич не им е леко, тъй като работят във ферми, времето е винаги влажно и дъждовно там, затова те заслужават. Идват винаги да ни питат какви са им задълженията за данъците, като гледат да платят всичко дори предварително”, заключи М. Паскова.

След кратка информация, събрана от местните хора за чужденците в селото, открихме семейство Галина и Марк Булгакови, които от година и половина живеят с 15-годишния си син в селото. Галина е родена в руския град Пенза, завършила е университет в Санкт Петербург, 20 години живее в Естония, където работи като дизайнер и продавач на мебели. Съпругът й Марк е бивш полицай и треньор по борба, вече пенсионер. На чаша кафе 50-годишната рускиня Галина разказа как са стигнали до решението да дойдат да живеят в България:

„Мъжът ми се пенсионира преждевременно заради здравословен проблем. Искахме да продължим живота си в топла и спокойна страна, да няма много сняг, каквато е България. Започнах да ровя в интернет, за да търся дестинация, и така попаднах в един руски блог, където се запознах с една рускиня, художничка – Даяна, омъжена в село Струмяни. Именно тя ми каза за Илинденци. Селото било много красиво място, с приятен климат, красиви планини и скали за разходка и т.н. Търсехме си малка едноетажка къщичка.

Мъжът ми е алпинист, обича много да спортува и решихме да си купим къща именно тук, където ни предложи Даяна. Дойдохме и в рамките на една седмица харесахме и купихме двуетажната къща. Ние сме обикновени хора, пари нямаме много, затова първоначално заживяхме в нея, без да ремонтираме нищо. Направихме само на първия етаж баня и тоалетна, защото бяха на двора.

Първата година бяхме така, след това направихме изолация, сменихме дограмата на къщата и лека-полека я реставрираме. Всичко правим сами, майстори ползваме в крайни нужди. Марк гледа сам да се справя, да нямаме излишни разходи. Освен майсторската работа съпругът ми обожава разходките. Всеки ден ходи по няколко километра пеш из гората. Тук е прекрасно, имаме си река, водопади, извор с лековита вода. Винаги сме мечтали за това.

Аз съм на 50 години и работя чрез интернет в руска фирма, която предлага кухненско обзавеждане. Имаме и дъщеря, на 21 г. Тя живее в Русия, семейна е, а и младите обичат по-динамичен живот, заведения, дискотеки, на тях им харесва да са си там, но един ден не е изключено и тя да дойде на това прекрасно място.

Отопляваме се с камина на дърва, разходите ни не са големи. Нямаме кола. Когато ни се налага да отидем до Сандански на разходка или на пазар, хващаме автобуса. За храна също нямаме кой знае какви разходи, не повече от 200 лв. харчим на месец. Синът ни учи в ІV ОУ в Сандански. Миналата година, когато го записахме там, той не знаеше български език, но лека-полека с помощта на учителите и децата успя. Справя се. Много добро впечатление ми направи директорката на училището, която дори ни даде безплатен комплект учебници за 8 клас тогава. Като цяло в този край на България като че ли хората са доста милосърдни, състрадателни и отзивчиви.

Друго, което много ме впечатлява тук, са дърветата с нарове и райски ябълки, ние в Русия нямаме такива плодове. Хората обаче ми прави впечатление, че не ги берат и ядат, дори така плодовете капят от дърветата. Аз наблягам в нашето семейство да консумираме колкото се може повече екологична храна, натурална, а тук точно това го има. Произвеждат хората всичко, дори като си купя домашни домати, до 2-3 дни ако не се изядат, започват да се променят, а в Естония 2 седмици да стоят, няма им нищо.

Животът за нас тук не е скъп. В Естония е 2 пъти по-скъпо. В Илинденци се чувстваме, сякаш сме в рая, и дори бих казала, че не ми липсва нито Русия, нито Естония. През лятото наши близки ни идваха на гости, майка ми ни гостува цял месец.

Имаме си вече доста приятели българи и руснаци, и сякаш цял живот сме били тук. Сега мечтата ни е да сме живи и здрави до дълбоки старини. Кметът на селото Илия Башлиев дори подсигури една стая в училището на мъжа ми, в която той безплатно тренира децата по бойно изкуство джу-джицу, за което сме му много благодарни.

Илинденци е прекрасно място. Аз два пъти седмично правя разходки по около 10 км пеша. Когато нямам много къщна работа, пеш се спускам до село Струмяни, където гостувам на приятели, след това взимам колело от тях и правя маршрут по селата Микрево, Драката, Вълково, Струма и обратно. След това отново пеша 3 километра, докато се прибера”. Така завърши разказа си рускинята Галина, която изглежда доста по-млада за годините си, и разкри, че за да изглежда така, е виновен спортът и доброто отношение на съпруга й към нея.

На пътя срещаме Алексей, който крачи по селската улица, връщайки се от традиционната разходка. Алексей и Олга Корзун живеят от близо 2 години в селото, след като купили къщата на Даръл и Каръл. Те идват от Москва. Преди 8 години си купили апартамент в Поленица, тогава все още работели и идвали там само през отпуските си. След една почивка с приятели в Гърция пренощували в бившата Татова резиденция. Влюбват се в спокойствието, планините и чуруликащите птици и си купуват апартамент в Поленица, където да идват през отпуските си.

„Допреди да заживеем тук, в селото, аз имах бизнес в Москва около 15 години, имах фирма. Изграждахме дървени къщи. Преди това бях преподавател в университет и след промените през 90-те години стартирах с бизнеса. В Русия обаче малки къщи няма, тези, които изграждахме, бяха огромни. Съпругата ми работеше в икономическа бизнес школа в Москва като изпълнителен директор, но и тя е пенсионер вече. Там на 55 г. се пенсионират жените, а на 60 г. мъжете. В момента Олга е на 60 г., а аз – на 63.

Когато се пенсионирах, имахме апартамента в Поленица, в Еврейското селище, но вече искахме нещо по-голямо и самостоятелно като къща, за да мога да посрещам дъщеря си, зетя, внучката, както и приятели от Русия. В Москва живеят 13 млн. жители, имаме си хубав апартамент и там, но е много шумно, всеки е забързан, обвързан с проблеми, работа и т.н., затова искахме да прекараме старините си на тихо и спокойно място. Така в интернет, разглеждайки имоти за продаване в околността, попаднах на тази къща, в която живеем сега. Вече 10 години сме свързани с България.

Хареса ми, че къщата, която купихме в Илинденци, беше реновирана и доста разчупена, а не тепърва да я правя – с красив, голям двор, като квадратура имотът е близо декар. Когато се настанихме, беше направена само една част от нея, след това аз я продължих с пристройка за гости, кът за инструменти и пособия за работа по къщата, гаражи за двата ни автомобила. Имаме джип „Рейндж Ровър“ и „Рено“. Дадох за къщата 100 000 евро, а за пристройката вложих около 60 хил. евро с обзавеждането.

След като се справихме с основните неща, сега отделям повече време на спорта. Всеки ден задължително гледам да вървя пеша около 1 час. Тук разстоянието измерваме не в километри, а във време. Зареждам се с чист въздух и енергия, след което се прибирам вкъщи. Мястото тук е прекрасно, хората ни приемат нормално, нямаме никакви проблеми.

Записали сме се с жена ми при частен учител в Сандански и учим усилено български език. Ходим по два пъти в седмицата. Тя ходи също така два пъти седмично и на фитнес, затова изглежда толкова добре външно. Дните, въпреки че сме на село, бързо минават, защото по една къща винаги има работа. В Москва този прекрасен живот е невъзможен”, разказва Алексей.

В прекрасния огромен двор на руското семейство е истинска райска градина, пълна с плодни дръвчета, имат декоративна каруца и кладенец, а мирисът на магнолията и други екзотични растения се разнася из целия имот. Не липсват райската ябълка, нар, маслиново дърво, кайсия, слива, череша, ябълка…

„Пенсионери сме, не искаме нищо друго вече, защото изпълнихме мечтите си, остава ни само да се радваме на живота, да посрещаме близките си у дома и да сме живи и здрави, а прекрасната ни внучка да играе на воля в големия двор. Въпреки че сме направили доста, в Москва сме съвсем обикновени хора, тук обаче сме добре. Гледам комшията, че взема 160 лв. пенсия, хляба не могат да си купят хората. Затова когато мога, гледам да купя домашно сирене, яйца, зеленчуци от пазара или от комшиите, за да ги подпомогнем. Ние не сме чревоугодни хора, не ядем по много, в седмичното ни меню има риба, картофи, ориз, месо… до около 400 лв. на месец за храна даваме.

Бизнеса в Москва го продадох, паричките ги спестих и сега ги влагам, когато е необходимо, затова не се оплаквам, в годината 2-3 пъти си бяхме и в Москва, защото един приятел имаше голям юбилей, внучката като се роди – също, и т.н.”, заключи 63-г. Алексей, който мечтаел да живее на село, а сега това е реалност, тъй като от балкона на къщата си има изглед към Пирин планина, Македония и скалите на Илинденци.

„Първоначално Москва ни липсваше, но вече дори не се и сещаме за нея, освен за децата ни, които са там”, заключи Алексей.