Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази пещера крие голямо съкровище: Легенда за несметни богатства
  • Новини

Тази пещера крие голямо съкровище: Легенда за несметни богатства

Иван Димитров Пешев юли 6, 2023
hrvetriasnrnasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Иманяри са продупчили на решето региона, търсейки имането

Злато за милиони, несметни богатства, тежко проклятие над търсачите…

Това гласи легендата за огромно съкровище, което е скрито от векове в пещерата „Матеица“ във Великотърновска област. Години наред търсачи на силни усещания копаят в региона, за да го открият, но засега никой не е постигнал успех.

Според преданията в пещерните образувания около великотърновското село Ветринци продължава да стои тайнствено съкровище. Най-голямото помещение с най-приказни богатства имало в пещерата „Матеица“. Скалното формирование било толкова мащабно, че в него имало изградена подземна църква.
Иманярите вярват, че тайният път до имането е описан в карта, с която отчаяно се опитват да се сдобият. Във виртуалното пространство дори се разпространява изображение, за което се твърди, че описва мистичния маршрут.

„Ръкописът е иззет от бившата Държавна сигурност в началото на 80-те години на миналия век. Към него има и няколко доста подробни карти, които показват точното местонахождение на имането. Никой досега обаче не се ориентирал толкова по картата, че да достигне до реални находки“, коментират иманяри.

Според картата входът към подземните пещери е заприщен с огромна метална плоча. Тя препречвала дупка към подземие, дълбоко цели 74 метра.

До ден днешен тук стояло въже още от началото на XIX век, което грижливо било намаслено, за да не гние, описва в детайли входа иманярският дневник. Като се слезе в подземието, трябва да се върви само наляво, тъй като имало заложени капани, през които човек може да пропадне. Централният вход към „Матеица“ е ситуиран между два зъбера, които се виждат от най-стръмната поляна в местността Райски дол до реката.

„За търсачите на съкровища няма лято, няма зима. По всяко време на годината обикалят и все нещо копаят. Имаме тук един местен човек, който постоянно разпалва въображението на хората и им разказва легенди. Повечето хора обаче не вярват на историите му и гледат повече с усмивка на думите му“, коментира пред „България Днес“ кметът на Ветринци Кольо Минков.

Селският първенец разказа, че археолози са идвали в района на пещерата и са оглеждали терена. Те обаче не се натъкнали на нищо, което да намеква, че под краката им се крие огромно съкровище. Това обаче по никакъв начин не отказало иманярите, които буквално са направили на решето десетки места край великотърновското село.

Разказите на местното население твърдят, че първият човек, който успял да проникне в „Матеица“, е мъж на име Кръстьо Пулев.

Това се случило през далечната 1921 година. Никой от Ветринци обаче не може да предостави конкретна информация за митичния търсач на силни усещания. Поверието гласи обаче, че именно Кръстьо описва подробно параметрите на пещерата, като е бил придружен от още един човек.

Той твърди, че подземната църква е с размери 163 на 105 метра и с олтар, висок 25 метра. В интериора й са използвани доста елементи от Рим и Египет, което е странно за християнски храм.
Тъй като двамата ги дострашава да изследват по-точно тесните като кладенец галерии, двамата се връщат за нова експедиция година по-късно.

Този път са по-добре подготвени и пускат пред себе си кучета. В един момент животните започнали да лаят силно, защото се натъкнали на… човешки скелети. Оттогава започнало упорито да се разпространява историята, че съкровището е прокълнато и всеки, дръзнал да го търси, неизбежно ще се сблъска със смъртта.

През миналата година местните вдигнаха ръце от иманярите, които били свръхактивни.

Десетки метри подземни тунели са били прокопани в мистериозната местност Магарешки токове край Ветринци.
Дупченето е точно под средновековната цитадела, изградена на едноименния хълм, чиито останки още личат. Издълбан е почти целият район около старото гробище, където пък е имало древен манастир, а в подножието му археолози са картографирали селище от късножелязната епоха.

„Копаят още от 90-те години, тази местност винаги им е представлявала интерес.

С колеги археолози сме обхождали, но тук досега не са правени проучвания. Не е било осигурено финансиране“, обявиха от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Десетки тунели са прокопани още в местностите Гущерското усое, Пайчови върби и Ханската стена. Жители на Ветринци на няколко пъти са попадали на артефакти, докато обработват земите си, но намерените керамични детайли нямат сериозна стойност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази тайна пещера може да е едно от мистериозните места на света
Next: Иманяри прокопаха огромни тунели в мистериозна местност в търсене на злато

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.