Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иманяри прокопаха огромни тунели в мистериозна местност в търсене на злато
  • Новини

Иманяри прокопаха огромни тунели в мистериозна местност в търсене на злато

Иван Димитров Пешев юли 6, 2023
utorqwirqwirkskrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Десетки метри подземни тунели са прокопани през последния месец от иманяри в мистериозната местност „Магарешки токове” край великотърновското село Ветринци. Колосалният труд е точно под средновековната цитадела, изградена на едноименния хълм, чиито останки още личат.Издълбан е почти целият район около старото гробище, където пък е имало древен манастир, а в подножието му археолози са картографирали селище от късножелязната епоха.

„Копаят още от 90-те години, тази местност винаги им е представлявала интерес. С колеги археолози сме обхождали, но тук досега не са правени проучвания. Не е било осигурено финансиране”, коментира директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов.

С къртовски труд изцяло на ръка при екстремни условия са прокопани десетки тунели в местностите Гущерското усое, Пайчови върби и Ханската стена. Трите хълма, разположени в характерен ред, са смятани за белег (нишан), който копачите са следвали

 

. Някои от техните тунели са с дължина от над 50 метра, а за по-голяма устойчивост в дупките са изградени скелета. Районът е привлекателно място за търсачи на антики, които наемат местни за гидове и помагачи.

„Нощем горите около Ветринци са пълни с иманяри, които идват от всички кътчета на страната”, разказва жител на селото. Той признава, че получавал по 100 лв. дневно, само за да води групите.

„Влязохме в един от тунелите, долу има огромни галерии, които са зазидани. Момчетата бяха от София, носиха си даже моторни къртачи и за да не вдигат шум, прекарваха изгорелите газове през кофи с вода. Работят със скенери, пускат анализ на терена и виждат кухините и проходите.

 

В единия едва влязохме, а в една от галериите открихме факли на поне век, които са останали от онези, които в древността са ги зазиждали. Под крепостта има много проходи. Тук са минавали и всички кервани от Велико Търново и Северна България през Хаинбоаз в посока Константинопол и Рим. По-късно тук заграбеното е криел и самият Вълчан войвода. Търсят останалото и от него. Виждал съм карти”, разказва още мъжът от селото.

Още през 2008 г. екип от Историческия музей във Велико Търново прави обход на източната част на землището на селото. Учените тогава картотекират крепостта и описват в документи всичко, което е запазено. На най-високото място ясно се очертавала кула в местността Марина чука. На върха на възвишението има изкуствена могила с диаметър около 10 м, съставена от скални отломъци и пръст. В няколкото иманярски изкопа са намерени фрагменти от тракийска и римска керамика. Наблизо пък са документирани поне 5 добре запазени могили с диаметър около 10 метра и височина около 2.

Преди седмица в околността са се чули даже взривове, с които златотърсачите опитали да си проправят път в непристъпните скали. За инвазията са пуснати и няколко сигнала до полицията. „Видях групите, копаят ежедневно и даже не се крият. Изумявам се на ентусиазма и енергията им. Използва се само ръчен труд. Най-често тарторите иманяри наемат безработни роми да копаят за тях. Аз сигнализирах полицията миналата седмица, защото на един от хълмовете, точно срещу дома, бе дупка до дупка”, разказа и друг жител на селото.

От години в целия район се търси прословутото съкровище на Вълчан войвода, твърдят местните. Според иманярски записки, добили гражданственост, тук се намира и прочутата местност Матеица, в чиито дълбини има множество подземни галерии, храмове и зали, криещи несметни богатства.

Един от най-обхожданите райони е точно до реката, там има и вход към скална пещера. У нас няма иманяр, който да не говори за скритите нейде богатства на Вълчан войвода, а според местни легенди освен съкровищата на войводата тук имане е скътал и цар Коломан. Търновският владетел е имал лятна резиденция в близост до Ветринци. Старото гробище, трите разположени стъпаловидно хълмове над него, както и огромни скали в шахматна композиция са белезите, по които се ориентират иманярите. Самото гробище пък е на повече от 700 години.

Точно до огромния каменен къс с внушителните размери 5 на 3 метра зее и най-голямата дупка, оставена от златотърсачите. С кирки, лопати и кофи те са издълбали тунел с дължина около 20 метра. На стените му са затъкнати колове като подпори. Около мястото има поне 40 – 50 кубически метра пръст и скални отломки. Работниците са действали с риск за живота си сред наклонената към реката гора, защото, освен че са рискували да бъдат затиснати от тонове земна маса, са могли и да паднат в пропастта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази пещера крие голямо съкровище: Легенда за несметни богатства
Next: Това е тайният дневник за съкровищата край Велико Търново

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.