Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хиляди прииждат към тайнствена пещера до Кюстендил и чакат да им се случи чудо
  • Новини

Хиляди прииждат към тайнствена пещера до Кюстендил и чакат да им се случи чудо

Иван Димитров Пешев юли 6, 2023
wrqrqwsojafjkoasg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Над село Лиляч, община Невестино се намира древно светилище, познато като лечебен и енергиен център още от дълбока древност.

Провиралката, както местните хора наричат мегалитния комплекс, се намира на около километър над селото, според поверието тук се е излекувала от безплодие Теодора, съпругата на император Юстиниян.

Малко известният мегалитен скален комплекс от времето на тракийското племе пеони, наричан от местните хора Провиралката, се издига на около километър от кюстендилското село Лиляч. Само на няколко километра от Кюстендил, встрани от популярните туристически дестинации в региона, има едно наистина магическо място, а чудесата, свързани с него, и до днес привличат бездетни жени с вярването, че силните енергии тук ще им помогнат да се сдобият с рожба.

До малко познатия мегалитен скален комплекс се стига по разбит планински път, който се изкачва към възвишение над селото със странни скални образувания. Пътека по скалите води първо до параклис в малка ниша с икона на Света Богородица в него, а после се вие през скални сводове, за да стигне до огромен камък с тесен процеп под него.

След вглеждане в скалата лесно се вижда, че всъщност камъкът поразително прилича на женско дупе, но в гигантски размери. Тъкмо под него трябва да се мушне жената, за да я споходи мечтаното щастие да стане майка.

Местността носи името Манастира и наистина на върха й се намира селската черква „Свети Георги Победоносец”, на видима възраст около век и половина. Заради обезлюдяването свещеник в църквата идвал само на храмовия празник на Гергьовден, когато местните хора се събират на курбан за здраве, останал като обичай от древните езически времена.

Изглежда, че силните енергии, които местните усещат и до днес, са били осезаеми и за траките, вероятно затова тъкмо на това място те са устройвали своите мистични ритуали. По поляната около Провиралката се забелязват едри плоски камъни с форма на кръг.

Според някои това било скална маса за пиршества, според други пък са олтарни камъни за жертвоприношения. На около 800 метра от Провиралката има друго, по-голямо по площ скално светилище. Смята се, че то е било предназначено за тракийския плебс. Околната местност се нарича Пещерата.

Някога тази пещера била пълна с прилепи, които по тези места се наричат Лиляч, и според преданието са дали името на селото, което за първи път е споменато в турски документ от 1576 г. До пещерата има свещен лековит карстов извор, който никога не пресъхва, разказва като истински екскурзовод селската кметица. Запалени краеведи от Кюстендилско твърдят, че въпреки огледите, правени на мястото, така и не се стигнало до проучване и разкопки.

Това не пречи обаче да се разказва като неоспорим исторически факт, че детето на император Юстиниан I също се е явило на бял свят едва след като жена му минала през ритуалите под скалата. А това, че точно рожбата на Юстиниан се свързва с това място, никак не е случайно.

Според историческите данни самият римски император бил роден някъде тук. А според месните хора от древното „ин витро” съоръжение са се родили над 150 бебета само през последните 20 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази пещера край Приморско крие съкровището на Вълчан Войвода
Next: Това е пещерата в която мобилните телефони се изключват и повреждат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.