Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бях се видяла в чудо от треволяци, но съседката ме спаси: Само с една лъжичка и сложих край
  • Новини

Бях се видяла в чудо от треволяци, но съседката ме спаси: Само с една лъжичка и сложих край

Иван Димитров Пешев юли 6, 2023
suuuirasirkqwkrqworias.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Уважаеми читателки, знаете, че трябва да плевите и прекопавате редовно любимата ви градинка, за да има достатъчно кислород в почвата, така необходим за нормалния растеж на зеленчуците, плодовете и, разбира се, на цветята, придаващи неустоим аромат и красота на всичко наоколо!

Плевенето е обаче, твърде досадна и изразходваща много време и усилия операция –
ако унищожавате плевелите ръчно, то трябва да правите това едва ли не всеки ден!

Разбира се, има и химически методи, които вършат работа, но – съгласете се – те не щадят природата…
Затова тук ще ви предложим да използвате някои естествени, евтини средства (7 на брой), с които може да се справяте с проблема.

Първо – готварска сол – разтваряте в 2 ч. чаши вряла вода 1 ч. чаша сол и заливате с разтвора около насажденията; не очаквайте да видите там в скоро време плевели, защото солта убива не само растенията, но и техните току що поникващи спори или коренчета. С една дума, привеждате почвата в стерилно състояние за един дълъг период от време!

Второ – сода за хляб (сода бикарбонат) – поръсвате с нея фугите между плочките и няма да виждате там паразитни растения!

Трето – оцет – използвате го в спрей-бутилка, но внимателно, защото киселинният му ефект може да порази не само плевелите, но и съседните на тях култивирани растения.

Четвърто – водка – вземате 30 мл от нея и ги смесвате с 4 – 5 капки течен сапун и 2 ч. чаши чешмяна вода; получената течност изливате в спрей-бутилка и напръсквате нежеланите растения, които са на сянка – така те изсъхват и лесно се отстраняват. Този способ е обаче неприложим за плевели, растящи на слънце.

Пето – мулчиране – процес, при който почвата се покрива със слой от подходящ материал, с което се предотвратява растежа на плевели – използвате или неорганични, или органични материали и по този начин блокирате достъпа на слънчева светлина в почвата, с което възпирате поникването на плевели в нея.

Шесто – сапунени хербициди – третирате с тях почвата през късната есен, което ще ви помогне да унищожите глухарчетата и другите широколистни (нетревни) плевели. Най добре е да смесвате настърган домакински сапун, готварска сол и оцет в равни пропорции, с което увеличавате ефективността на метода.

Седмо – царевично брашно – съдържащият се в него вид глутен (белтъчна субстанция) блокира поникването на растения от семена
; ето защо, ръсите с брашното почвата, но да е някъде около средата на лятото, когато спорите на култивираните растения вече са се развили и по-нататъшният им растеж не зависи от глутеновото присъствие в почвата. Използвайте тези 7 евтини и лесноприложими средства, за да се справяте ефективно с плевелите. Така, вашата градина ще бъде винаги чиста и подредена! Успех!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този човек няма пари да си позволи басейн: Това, което той направи в задния двор е впечатляващо
Next: Забива 6 дървени греди в двора: Когато видите крайния резултат, ще искате и вие

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.