Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена реши да продаде къщата си, а купувачите останаха без думи при видяното вътре
  • Новини

Жена реши да продаде къщата си, а купувачите останаха без думи при видяното вътре

Иван Димитров Пешев юли 7, 2023
sysyjmffgjfgjgf.png

Брокерите често си споделят интересни истории от професионалния опит, в които особено място заемат жилищата, обитавани от възрастни хора. В тях човек може да се натъкне на какво ли не, но обикновено вътре е пълно с вехтории, паяжини и имат спешна нужда от ремонт.

Когато обаче брокери влязоха в дома на тази възрастна дама , която не бе пипала нищо в интериора от цели 71 години, те определено не очакваха това:

Американката по произход решила да продаде къщата си в Торонто (Канада).

Продажбата изглеждала като нещо обичайно. Жената се обърнала за помощ към брокери, които, след като пристигнали на място, за да огледат жилището, бяха просто шокирани.

Интериорът на къщата не бил актуализиран от 71 години!

Бабата, която по професия е шивачка и сръчна плетачка, работила от вкъщи. Тя внимателно следяла състоянието на дома в продължение на много години, поддържайки специален комфорт и безопасност на редки предмети, закупени през периода 1950–1960 г.: едновремешни дивани и фотьойли, столове от ковано желязо, огледала с магическа красота и дори оригиналната печка Moffat.

Монтирана е в кухнята през 50-те години, но все още работи почти като нова, въпреки че толкова години е употребявана.

розова баня

хол в розово

Американката сама е създала дизайна на своята къща

Интериорът е доминиран от любимите й цветове – розово, лилаво и свежа аква.

В разговор с брокери бабата им припомнила инструкциите на баща си – без розови тапети в спалнята. Изглежда, че тя е решила да не се вслуша в неговото изискване. Спалнята за гости в дома е мечтата на феновете на Барби, а личната й спалня напомня на кралска.

бяла спалня

От мазето възрастната жена направила място за почивка: има бар, билярдна маса, камина и кът за игра на покер.

кът за отдих

Брокерите нарекли тази къща „перла, скрита в черупка“. Домът, запазил своята автентичност, вече е обявен за продажба. Дъщерята на американката иска да вземе няколко неща, скъпи на сърцето й, а останалите ще бъдат оставени в оригиналния им вид.

Ето още снимки от интериора на този необичаен дом от приказките:

красива баня

кухня в стар стил

лилава спалня

розова спалня

кукленско обзавеждане

уникален дом

Continue Reading

Previous: Във все повече магазини таксуват неправомерно на касата, гледайте внимателно
Next: Мъж се разхождаше и видя нещо да се движи: Когато разбра какво е, не можеше да повярва на очите си

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.