Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нанесете този бабин тор точно сега: Ще наберете сочни и вкусни домати още през юли
  • Новини

Нанесете този бабин тор точно сега: Ще наберете сочни и вкусни домати още през юли

Иван Димитров Пешев юли 7, 2023
jujyujluyljluyjuy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ако искате да се радвате на зрели домати от зеленчуковата си градина още през юли, експертите съветват да използвате три вида торове.

Те ускоряват значително процеса на зреене.

Например опитните градинари съветват да се използват три чаши дървесна пепел, 20 милилитра тинктура йод разтвор, в който има спирт, и една чаена лъжичка борна киселина в средата на лятото.

Приготвянето на мощен тор не отнема много време.

Започнете да варите пет литра вода и веднага добавете пепелта и борната киселина.

След като сместа се охлади, добавете алкохолния йод и оставете да престои 24 часа.

Торът трябва да се приложи, като се разреди с вода в съотношение 1 към 10. До половин литър от разтвора на доматен храст ще бъде достатъчен, казват експертите от телеграмния канал Dacha | My House.

Доматите са многогодишни растения, които имат нужда от голямо количество и разнообразие от хранителни вещества. Те са най-популярните зеленчуци, тъй като могат да се отглеждат в почти всяка почва, навсякъде по света. Колкото и да обичате доматите обаче, запомнете че не всяка култура е съвършена на вид и няма голяма полза да прибягвате до изкуствени торове.

Състояние на почвата и нужди на растението

Ако почвата, в която ще садите доматите, съдържа твърде много азот, торът, който ще употребите при саденето, трябва да е с по-малко количество. Ако липсва азот, не добавяйте над нормалното количество – използвайте балансиран тор.

Засаждането на домата е най-важният процес – именно тогава се добавят необходимите стартови торове, които ще предопределят колко плодоносен ще е сезонът. На първо място, трябва да се подсигурите с тор, съдържащ фосфор – той помага за бързото развитие на корена и стеблото, също и подобрява издръжливостта им.

Калият се нарежда на второ място – той осигурява бърз растеж на листата и поява на повече цветове, съответно – плодове. Идеален източник на калий е пепелта.

Видове торове

1. Растителни – популярно е памуковото семе. Брашното му е богато на калий, азот и фосфор. Хранителните вещества в памуковото семе не се поемат веднага от почвата, а се освобождават бавно в продължение на четири месеца. Този тор е подходящ, ако сте новаци в отглеждането на домати.

2. Животински – никога не използвайте тор на животни, които са месоядни – като кучета, котки и прочие. Торта трябва да е на тревопасно животно (говедо, кон), но не и на кокошка. Освен това, торта трябва да е изсушена преди употреба, иначе може повече да навреди на почвата, отколкото да ѝ помогне.

3. Компост – предпочитан за домати заради бавното освобождаване на хранителни вещества и изобилието му от макро- и микроелементи. Слага се на дъното на всяка дупка, в която се пресажда разсад.

4. Английска сол – осигурява на растението магнезий, който от своя страна прави доматите по-сладки. Цъфтежът става по-силен, плодът не гние, а се множи, листата са видимо по-тъмнозелени. При саденето се добавя една супена лъжица на дъното и се покрива с малко пръст, т. е. солта не докосва директно корена.

5. Рибено масло – богато на фосфор, азот и калий. Положителната страна е, че може да се използва веднага, тъй като се предлага под формата на течен тор.

Други полезни видове тор са люцерна, водорасли, меласа.

За какво да внимаваме?

Твърде голямото количество азотен тор ще доведе до нежелан ефект – много растителност и малко плодове. Това се случва защото азотът храни повече стеблото и неговите листа, отколкото помага за появата на нови цветове.

Плодът

Появата на първия плод не значи край на торенето. Лек тор се добавя на две седмици около стеблото на растението, за да поддържа високите нива на хранителни вещества. Докато доматът не добие пълната си форма като плод и не стане червен/розов/жълт, той има огромна нужда от грижи. Бъдете внимателни – новата тор не бива да докосва директно стеблото на растението, защото може да го изгори.

Проблеми и решения

1. Много листа, малко плодове – растението получава много азот и твърде малко фосфор. Използвайте балансиран тор.

2. Цветовете капят – това обикновено се дължи на твърде студеното време, затова не бързайте да садите доматите прекалено рано.

3. Странна форма – деформирането също се дължи на студеното време.

4. Дребен плод – това означава, че доматите не получават достатъчно влага от корените. Не поливайте всеки ден по малко, а веднъж-два пъти в седмица и то обилно.

5. Гнили петна – срещат се както по цветовете, така и по плода. Това означава,че липсва достатъчно калий. Дължи се на неравномерно поливане.

6. Жълти листа – причината са гъбички или бактерии. Много са опасни и изискват отстраняване на цялото растение, за да не зарази останалите. Просто няма какво да направите в тази ситуация. Дори почвата около болното растение е вече заразена, така че на следващата година трябва да предприемете мерки за лечение.

7. Петна по листата – причината са дребни, паякообразни акари, които се събират от долната част на листата. Може и да са бели листни въшки. Най-безопасният вариант е да ги отстраните с маркуч, иначе трябва да използвате специални препарати.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази жена е пила сок от моркови осем месеца и няма да повярвате какъв е резултата
Next: Подземен бункер в задния двор на къщата: Вижте какво е направило това семейство

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.