Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бандитско черноморие! Ето как българите спряха руската мафия по морето през 90-те
  • Новини

Бандитско черноморие! Ето как българите спряха руската мафия по морето през 90-те

Иван Димитров Пешев юли 9, 2023
basdnqwnrqiwriwkkww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българското черноморие винаги се е радвало на силно присъствие на руснаци. В първите години след преломната 1989-та. политическите промени вече са формирали различна бизнес среда, което най-силно се усеща по морето.

Версията за руско отмъщение се прокрадва и при друго убийство от 90-те – на Георги Николов – Мечката. Бургазлията обаче няма пръст в случилото се пред “Златна ябълка”. През юни 1993 г.

Той е в друга конфигурация – все още е полицай в спецподразделението на бургаската полиция заедно с Найден Милков, Рали Пенков, Недялко Керезиев – тримата днес имат всеки свой бизнес в различни сфери.

“Златна ябълка” отдавна не съществува. Тя бе заличена от картата на Слънчев бряг в началото на новото хидядолетие. Дълги години наемател на култовото заведение бе бизнесменът Ангел Тончев. Впоследствие я купува по право, без конкурс или търг.

По-късно обаче я препродава на ДИТ 2000 – фирмата, която през 1999 г. става собственик на двата съседни хотела “Беласица” и “Средна гора”. По това време в нея съдружник е един от двамата братя Гьошеви – Илия.

Съществува версия, че 27-годишния по онова време Жоро Илиев собственоръчно е нанесъл фаталните удари на Силаруп.

Така Слънчев бряг е спечелен ВИС, но заедно с това се говори, че Силаруп не е останал неотмъстен. За премазания литовец се заговори след три убийства – на Васил Илиев през април 1995 г., на Георги Николов – Мечката през юни 1995 г. и на Георги Илиев – 10 години по-късно.

На 13 юни 1993 г. пада първата жертва в крайбрежните войни – до смърт с бухалки е пребит литовецът Валерий Силаруп.

Официално инцидентът става пред едно от най-популярните заведения през този период – дискотека “Златна ябълка”. Убийството не е планирано, но двете групи вече са се разпознали като конкуренти за контрола върху доходоносните сиви дейности в комплекса. Силаруп буквално е смазан от бой.

Той умира от черепно-мозачна травма.

Българските предприемачи осъзнали, че където има туризъм, има и възможности за много доходоносни дейности, включително и в сивия сектор.

Това провокира и ВИС да стъпне на бариерите в Слънчев бряг, което е и мощен трамплин за сключването на стотици неизбежни договори за охрана наематели на обекти.

Това пише в свой анализ в. „168 часа”.Морето обаче се оказва привлекателно място и за силови структури от прясно разпадналия се Съветски съюз.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българин строи сглобяеми къщи на цената на нов японски автомобил
Next: Свещеникът, който нападна кортежа на Зеленски се оказа, че изобщо не е случаен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.