Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават ли наистина 3300 лева заплата в Лидл и Кауфланд, България трябва да знае
  • Новини

Дават ли наистина 3300 лева заплата в Лидл и Кауфланд, България трябва да знае

Иван Димитров Пешев юли 9, 2023
lidqwdwqirkwqr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Заплатите в България винаги са били болна тема за всички работещи в повечето сфери с малки изключения.

Големите вериги магазини не са изключение като Лидл, Кауфланд, Билла, Метро не са изключение.

Разбира се, чуждите вериги безспорно предлагат по-добри условия от кварталните магазинчета, но дори е там възнагражденията са далеч от европейските нива.

Темата не се обсъжда в националните телевизии БТВ и Нова, макар да е важна.

А е важно, защото този тип вериги са един от показателите за средния стандарт във всяка страна.

Колкото по-високи са заплатите в тях, толкова по-високо е нивото на развитие в страната. Неслучайно заплатите в Макдоналдс и цените са един от показателите за икономическо развитие в някои учебници.

Няма обект от която и да е верига да не висят обяви, че търсят персонал за всякакви позиции.

Непрекъснато се твърди, че дават високи за страната заплати и въпреки това няма желаещи.

Как така и защо толкова безработни не харесват техните „високи“ заплати и не кандидатстват за работа там и то с минимални изисквания за образование и умения?

Една справка в най-големия сайт за предложения за работа показва колко точно са високи тези заплати и че някои позиции дори не достигат минималната за страната.

Масово предложенията са за около 1000 до 1500 лв месечно и то без гаранция за спазване на два почивни дни и неясното „плаващо“ работно време.

 

А за по-малките градове нещата са още по-трагични.

Там рядко позиция надхвърля хилядарката.

След удържането на дължимите данъци и осигуровки, сумата остава нищожна.

Малко по-високо е заплащането за обучен ръководен персонал, който носи отговорност за всичко в обекта, но пък рядко се намират хора, готови да се впишат в тази позиция. Най-висока е надницата, която се предлага за помощник-управителите в хипермаркетите.

До 3300 лв. стига заплатата им,  не чистото възнаграждение, разбира се, като сред изискванията е висше образование и компютърна грамотност.

Ще ви наемат на подобна позиция, ако сте имали поне 2 години опит в сферата на бързооборотните стоки, тоест идвате от техен конкурент, който вече е хвърли средства за вашата квалификация на съответната длъжност.

Не по-различна е и картината по морето.

Обещаните големи заплати за бармани, сервитьори и особено готвачи, нямат нищо общо с реалността.

Оказва се, че в нея влизат различни бонуси, които трудно могат да се вземат и работното време на практика е безкрайно. Затова и много специалисти в туристическия бранш избират да работят в чужбина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте в какъв невиждан лукс живее един от най- богатите хора в България
Next: Турция прави нещо невероятно за хората, чиито живот бе разрушен от страшните земетресения

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.