Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората с отрицателен резус – фактор са специални: Ето защо е така
  • Новини

Хората с отрицателен резус – фактор са специални: Ето защо е така

Иван Димитров Пешев юли 9, 2023
rezuuususkdksdw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Какво е резус-фактор повечето от нас едва ли са се замисляли. Резус-фактор е
протеин върху клетъчната мембрана на червените кръвни клетки.

Известният американски изследовател на паранормални явления Бред Стайгър е забелязал
една интересна особеност: хората, чиято кръв е с отрицателен резус – фактор, не
са съвсем обикновени …

По-конкретно, той предполага, че тези хора са или от особена генетична линия
“Хомо сапиенс”, или са потомци на извънземни.

Всичко е в това, че според законите на генетиката, ние можем да наследим само
тези свойства, които са притежавани от нашите предци, ако разбира се не става
въпрос за мутация.

Това означава, че ако човекът и маймуната са произлезли от
един прародител, кръвта им трябва да е съвместима. Въпреки това, всички примати
са с положителен резус-фактор… Това се отнася за абсолютно всички!

От къде тогава у някои хора се е появил отрицателен резус-фактор? Получава се
така, че тези хора може би са потомци на някакъв друг прародител. Може би извънземен?

Отбелязва се още, че най-висок процент носители на отрицателен резус-фактор –
около 30%, е сред испанските баски (произходът на които, между другото – все още
е загадка), израелските евреи с източен произход, самаряните и етиопските черни
евреи.

В същото време при другите народи броят на хората – носители на отрицателен резус-фактор едва достига 1%.

Повечето медиуми, лечители и хора с необикновени умствени способности също имат
отрицателен резус-фактор.

Както знаем, съществуват само 4 кръвни групи. Всички те се различават по състав
и по-точно – по наличието на различни протеини в кръвните клетки, които се борят
с бактериите в тялото. При повечето хора има такива протеини и те са Rh положителен.

Защо у някои хора тези протеини липсват – е загадка! Учените смятат, че първите
хора на Земята с отрицателен резус-фактор са се появили още преди 35 000 години.
Как? Никой не знае. Но най-популярната теория е единствено за извънземния произход
на ДНК на тези хора.

Ето някои общи характеристики на хората с отрицателен резус-фактор:

. Те имат по-висок коефициент на интелигентност, отколкото “положителните” хора.

. Те обикновено имат по-ниска телесна температура, отколкото останалите хора.

. Психически и емоционално, тези хора са много по-стабилни.

. Те често имат червена коса.

. Те са много чувствителни към топлината и не обичат студа.

. Най-често те са със сини, зелени или светло-кафяви очи.

Друг любопитен феномен при тези хора е свързани с бременността.

Известно е, че клонирането на хора с отрицателен резус-фактор е невъзможно.

Освен това, ако бременната майка има отрицателен резус-фактор, имунната система
на тялото й ще атакува плода, възприемайки го като чуждо тяло. Ето защо на тези
жени лекарите препоръчват да вземат специални лекарства по време на бременността,
които потискат имунната им система.

Но защо тялото им атакува собствените им деца, т.е. защо ги възприема като “чужди”?
Тази загадка все още не е получила отговор, но тя определено работи в полза на
теорията за “извънземния” произход на тези хора.

Между другото, археолозите са открили огромен брой древни текстове и произведения
на изкуството, които описват странни същества, посещавали планетата. Така че,
помислете сами за себе си …

А вие какво мислите, това възможно ли е? Може ли тази теория да се окаже вярна?
Разкажете ни в коментарите!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турция прави нещо невероятно за хората, чиито живот бе разрушен от страшните земетресения
Next: Изненада! Мария Игнатова бременна?

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.