Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази жена пи вода на гладно цял месец, няма да повярвате какво й се случи
  • Новини

Тази жена пи вода на гладно цял месец, няма да повярвате какво й се случи

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
wwdqwdoqwdoaskdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Това е изповедта на жена, решила да последва примера на жените в Япония и да пие вода на гладно в продължение на месец.

Тя се интересуваше наистина ли влияе върху по-красивия тен и стройната фигура. Тя пи вода веднага след като се събуди.

„Стигнах до етап от живота си, когато си мислех, че не мога да имам по-малко енергия, по-лоша кожа и коса. Тялото ми изпращаше сигнали, че не работи правилно. Бях уморен през цялото време. Трябваше да направя нещо. Проучих обичая японските жени да пият вода сутрин на празен стомах. Реших да опитам“, каза тя.

Ето нейните съвети:

  • Изпийте четири чаши вода веднага след събуждане, на празен стомах и преди да си измиете зъбите. Ако ви е трудно да пиете толкова много вода, започнете с една чаша и бавно пийте повече, докато стигнете до четири чаши.
  • Не яжте нищо през следващите 45 минути.
  • Не пийте и не яжте нищо два часа след закуска, обяд и вечеря.

 

 

А това са промените, които се случиха с нея:

Чувстваше се по-свежа и здрава.Няколко дни след като започна да пие вода след събуждане, се почувства по-добре. Казва, че е усетила, че тялото й се освобождава от токсините по-лесно.

Метаболизмът й се ускори, тя казва, че е спряла да чувства глад на всеки час. Желанието да похапва между храненията изчезна, почувства, че има повече енергия.

Тя свали излишните килограми и тъй като вече не чувстваше глад като преди, яде все по-малко и се отърва от излишните килограми без много проблеми. Освен това, тъй като имаше повече енергия, тя започна да спортува повече.

Киселините й изчезнаха. Изчезна и чувството на дискомфорт след всяко хранене.

Кожата започна да изглежда все по-красива. Сега има по-малко бръчки по лицето, кожата изглежда здрава и сияйна и автоматично изглежда по-млада.

Косата й също е по-красива и здрава. Косата й беше много чуплива, трябваше да подстригва краищата си два пъти месечно. Вече не се чупи толкова много и е много лъскава.

Инфекциите на пикочните пътища са изчезнали. Тази жена твърди, че лечението с вода е разрешило уринарните й инфекции по-добре от всеки антибиотик. Вече не усеща паренето по време на уриниране.

Имунитетът й е укрепнал. Тя вече не е толкова болна, колкото преди, пише Bright Side.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имах много висока кръвна захар, една баба от село ми препоръча да пия този чай и на шега пробвах, резултатът фрапиращ
Next: След дълги години на безплодие, тя роди първите шестзнаци в историята през 1983: Ето как изглеждат днес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.