Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това момиче днес е сред най-талантливите певици у нас, а майка й е известна актриса
  • Новини

Това момиче днес е сред най-талантливите певици у нас, а майка й е известна актриса

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
bebwehsdhsyew.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Загадката на Sofia24.bg на 10 юли е свързана с една певица, която също така е текстописец и музикален продуцент. Тя е родена на днешната дата през 1974 година в София. Прадядо й по майчина линия е един от създателите на кашкавал “Балкански“.

Работел в мандрите на Козница между Душанци и Копривщица.

Бащата на майка ѝ бил търговски представител, говорел пет езика и пътувал много по света. Майката на майка ѝ е от село Атон, където минават много от летата на Белослава.

Бащата на баща ѝ е хоров диригент и пеел невероятно. Баба ѝ по бащина линия пък е учителка. Те възпитават вкуса ѝ към хубавата музика.

Тя е дъщеря на Анета Сотирова и психиатъра Борислав Стоянов. Познахте ли я? Става въпрос за певицата Белослава. Дебютът в киното на Анета Сотирова е във филма “Сватбите на Йоан Асен“. Докато го снима, е бременна и затова кръщава дъщеря си на героинята си – княгиня Белослава.

Тя завършва средното си образование в столичното 133 СОУ „А.С.Пушкин“. Още от детска възраст се занимава с пеене и свири на пиано, като повече от 10 години е част от детския радиохор на Българско национално радио.

Завършва Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (факултет „Поп и Джаз“ със специалност „Пеене“ в класа на професор Найден Андреев) и „Рекламна фотография“ в Лос Анджелис САЩ. След завръщането си в България, Белослава се отдава изцяло на музиката.

Музикалната кариера на Белослава започва през 1998 г, когато сформира своя група, носеща името „Трип“. Тя има две поредни участия на фестивала “Златния Орфей“ през 1998 година и 1999 година, като и от двете си тръгва с награди.

През 2001 г. излиза дебютният и първи студиен музикален албум на Белослава – „Улици“. През 2005 г. на музикалния пазар се появява и вторият музикален албум на Белослава „Слушай ме“. Третият поред музикален албум „Когато има защо…“ излиза през 2012 година. Четири години по-късно се появява четвъртият поред музикален албум, носещ името „Красотата“. За разлика от предходните, той е двоен.

Тя също участва в българските дублажи на филмите „Весели крачета 2“, „Роботи“, където си партнира с Руши Виденлиев и „Мечо Пух“. Любовта ѝ към кулинарията датира още от детството. Запалила се от дядо си – бащата на майка ѝ, който готвел уникална мусака.

Самата Белослава започва да готви активно на 17 години, когато заминава да учи в Лос Анджелис. Обича експериментите в кухнята и вече има зад гърба си две кулинарни книги.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Учени разкриха тайната за това какво се случва с хората, които носят бижута от злато
Next: Имотна далавера: Нашенци купуват имоти в Гърция, а с наемите у нас си

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.