Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Минаха два месеца от договора и Валерия Георгиева разкара Евгени Маринов: Да ви кажа истината за двойката
  • Новини

Минаха два месеца от договора и Валерия Георгиева разкара Евгени Маринов: Да ви кажа истината за двойката

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
Screenshot-2023-06-28-at-17.18.38.png

Победителката в „Ергенът“ направи признанието, че следва повече животни в социалните мрежи, отколкото хора. И не само това – кучелюбката си пише с четириногите и дори си чуква среща с тях… на другия край на света.

„Да, така е! Следвам повече животни, отколкото хора. От човеците са повече вегани, които не познавам и не ме интересуват, но си крада рецепти. Има животни, с които си пиша. С мъже може и да не си уреждам срещи, но с кучета – да. Бях си уреди среща с две кучета в един парк в Япония.

С тях си пиша в Инстаграм. Със собствениците де“, обясни Валерия и хвърли в недоумение мнозина.

Валерия Георгиева обича, да прекрарва свободното си време с домашни любимци и различни животинки.

Една от култовите животинки, които следва любителката на четириногите, е котката Минка.

Мяукащият пухкавел е сред набиращите популярност звезди в социалните мрежи.

Манията на Валерия по животни е толкова, че избраницата на пианиста Евгени заяви в прав текст, че след десет години си представя дом с огромен роял, на който къдравия музикант свири, а около него са десетки кучета и котки, някои от които „кацнали“ и върху самото пиано.

Низвергнатият Евгени дори си призна, че му се налага да спи на земята понякога, за да може любимите четириноги на Валерия да заемат царското място на леглото.


Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кaпaнитe нa гoлeмитe хипepмapкeти в Бългapия, зa кoитo нe знaeтe
Next: Искам да разкажа актуалната истина за голямата любов на Слави Т. Трифонов – Мартина Огнянова

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.