Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Любовната история на Лионел Меси и Антонела Рокуцо – една детска любов, оцеляла през времето и разстоянието
  • Новини

Любовната история на Лионел Меси и Антонела Рокуцо – една детска любов, оцеляла през времето и разстоянието

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
Screenshot_3.png

Един месец светът бе футбол, а големият герой е Лионел Меси! Аржентина стана новият световен шампион, а капитанът с гордост прие купата. Докато всички погледи са насочени към Меси, ние ще си припомним невероятната му любовна история с жената, която е до него повече от десетилетие и е майка на трите му деца.

Лионел Меси, съвършеният футболен маг, който няма равен в света, е роден в третия по големина град в Аржентина – Росарио. Това място, сякаш изгубено на географската карта, се слави и с имената на още две знаменити личности – Марадона и Че Гевара.

Зад седемкратния носител на „Златната топка“ обаче стои една жена, която той обича повече от всичко – неговата голяма любов и майка на децата му – Антонела Рокуцо.

Росарио е и родният град на неговата бъдеща половинка – Антонела, която е само с една година по-млада от него. Именно тук двамата ще се запознаят още като деца, а по-късно между тях ще пламне истински любовен пожар.

Най-добрият приятел на Меси, още като дете, запознава другаря си с братовчедка си Антоанела, която е родена на 26 февруари 1988 г. Красавицата веднага се влюбва в Меси, въпреки че той дълго време крие трепетите си към нея в тайна. Едва по-късно ще признае, че е споделил на Лукас, че един ден Антонела Рокуцо ще стане негова жена.

Когато двамата се срещат за първи път, той е на 7, а тя на 6. С времето пътищата им се разделят. Детето-чудо е едва на 13 години, когато е забелязан от „Барселона“ и заминава за Испания, за да се превърне един ден в най-голямата футболна звезда на своето време. През периода 2006 – 2009 г. Меси изживява първите си върхови моменти в своята кариера. Той не само става голмайстор в Испания, но и печели първата си „Златна топка“.
Най-дългият плаж у нас e див, красив, но и доста опасен

Но какво прави Антонела Рокуцо по това време? Нейната разцъфнала красота подлудява местните момчета, едно от които успява да спечели сърцето ѝ, но за кратко. Първоначално тя учи дентална медицина в университет, но прекъсва и записва социална комуникация. През 2016 г. тя споделя в Инстаграм, че е подписала договор с аржентински моден бранд.

С времето любовта между Антонела и нападателят на испанския гранд се засилва все повече, за да избухне през 2007 г., когато Меси се завръща в Росарио, за да утеши любимата си, след като неин близък приятел загива в тежка катастрофа. Тогава именно Лионел ще ѝ признае силните си чувства към нея и двамата ще започнат връзка, от която на бял свят ще се появяват три прекрасни момченца – Тиаго, Матео и Чиро.

През 2008 г. Меси публично обявява връзката си с Антонела, когато по време на интервю разкрива, че има жена до себе си и тя е в Аржентина: „С нея се чувствам спокоен и щастлив“, казва той за любимата си.

През 2012 г., докато ликува след един от головете си срещу Еквадор, Меси поставя топката под фланелката си и така съобщава на целия свят, че с Антонела ще стават родители. През ноември същата година на бял свят се появява първородният им син – Тиаго. На 11 септември 2015 г. се ражда и вторият им син – Матео, а една година след сватбата им, която е през 2017 г., двамата изненадаха феновете си с новината за третия им син – Чиро. „Надявам се един ден да имаме момиче“, заявява щастливият татко.
1 тиквичка, 2 домата и 3 яйца и вкъщи дори децата не могат да спрат да ги ядат-

Двамата се вричат във вечна вярност преди четири години в родния им град Росарио, а сватбата им бе обявена за „сватбата на века“. Булката бе пременена в рокля на Роса Клара – марката, която от години създава тоалети за звезди като Ева Лонгория и кралица Летисия. За красивото събитие Меси бе заложил на костюм на „Армани“.
Сред знаменитите гости, които присъстваха на събитието, бяха Неймар, Луис Суарес, Жерард Пике, Карлес Пуйол, Шави Ернандес, Агуеро, Гонсало Игуаин и др. „Той е всичко за мен. Познаваме се отдавна, той ме познава отлично. Знае как да ме накара да се почувствам по-добре, дори в най-лошите моменти. Той е човек, който няма лоши дни, винаги е в добро настроение“, разказва за Лионел любимата му Антонела.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Още при раждането й съобщават, че дъщеря й е загинала, но след много години те се срещат за първи път
Next: Гордей се България, Джан Зарков спечели златния медал от Европейското първенство в Кишинев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Бате Емо с тъжна изповед след „Игрите“: Загубих брат си в…
  • Борисов обръща играта: Една от най-силните фигури се върна в ГЕРБ
  • Мегаскандал в борбата ! Свалиха Станка Златева с притча, ето кой заема мястото й:
  • Мая Манолова е посочена за бъдещ кандидат за кмет на София от партия „Прогресивна България“
  • Кой ще наследи богатството на Слави Трифонов
  • Нов скандал в Скопие заради Ива Михайлова: Обвиниха Мицкоски в тайна сделка с България
  • „Иво Карамански беше голям човек. Беше силен, имаше големи политически протекции и правеше каквото си поиска – всякакви далавери. С наркотици обаче не се занимаваше“.
  • Определено има рискове и заплахи за безопасността на Черно море. За заплаха за националната сигурност не мога да говоря. Това каза в ефира на НОВА президентът Илияна Йотова.
  • Българка след погромите в Париж: Това не е градът, заради който напуснах родината
  • Неочакван обрат в „Ергенът“-Ето какво се случва с Ралица и Георги след предаването-Нещата стигат доста далеч!-Вижте какво се случва в първия коментар

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.