Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Венелин Венков от Ку-Ку Бенд: Победих Слави Т. Трифонов на табла, искам да кажа истина какво се случи след това
  • Новини

Венелин Венков от Ку-Ку Бенд: Победих Слави Т. Трифонов на табла, искам да кажа истина какво се случи след това

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
Screenshot_5.png

Барабанистът на група „Ку-Ку Бенд“ – Венелин Филипов гостува на онлайн формата „Зад Кадър“ с водещ Любомир Филипов и разказа своето съпреничество с фронтмена на групата Слави Т. Трифонов на играта табла.

Специалистът на ударни инструменти отдели време и разказа, че тяхната игра е достигала манията на моменти.

Невена Цонева и Венелин Венков на светско събитие, двамата са щастлива двойка в живота.

Въпросът на водещия беше: „Кога за последно победи Слави на табла?“.

– Преди много години. Спряхме да играем, защото той не може да губи и става агресивен. В Свиленград на едно турне имам случка, в която целия стадион ни чака, ние пък играем табла. Нашата игра беше мания. Точно затова, че той не може да пада и ме държи по цяла нощ, да вземе 5 игри и като вземе две игри и тръгва като победител, той паднал 30 преди това и така. Няма как, да се разберем кой повече бие и затова имахме една тетрадка, в която пишехме.

Водим обща сметка за всички игри и накрая резултата беше примерно 700 за мен и 300-400 за Славчо, общо взето 2 към 1 за мен. Ядеше много бой, в интерес на истината най-бруталния бой, който съм ял в играта е в игра от Слави. Имаше един ден, в който той ме победи на нула. Взе ми 11 игри на нула, което е много гадно. Таблата съм я научил от баща ми.

Той и партньора му на брич бяха международни шампиони на тази игра. Взимал ме е в кафето и там съм се учил. Оставяме ме там и ми казва, да играя с някой табладжия и го инструктира бой, за да се науча да падам. Много е важно в тези игра, да се научиш, да падаш, след това ставаш много добър играч. Трябва да можеш, да падаш, защото ако не можеш, психиката ти така работи, че ти се ядосваш, а ядосваш ли се правиш грешни ходове и падаш. Знам много тънкости.

Тази история бяхме на турне и сме влезли в серия. Между саундчека и концерта има три часа време, където ние няма къде, да ходим из Свиленград и сме седнали зад сцената на едни щайги, таблата се вади, тя винаги пътуваше с нас.

Вади се таблата, тетрадката и се почва. Обаче много го побеждавах в този ден, има дни, в които зара не върви. Той се е побъркал, седи и сумти, пуфти. То в един момент са се събрали хората на стадиона, когато ние отидхме имаше крави, които пасяха там, махнахме кравите, сложихме сцената и се напълни стадиона. Имаш 10-12 000 зрители, села, околия всичко се събра. Ние играем зад сцената табла. Играем, играем, хората се събрали и по едно време Евгени идва и започва, да престъпва от крак на крак, чупи пръсти. Слави да започваме концерта. И той му отговори: Концерта ще стартира, когато кажа аз и продължава.

Трябва поне една игра, да спечели, за да стане спечелил игра. Той е много суеверен. Да му пусна фандък, аз не мога. Няма такъв филм. Нашият не става и накрая Митко Коклин, Слави му имаше респекта, Коклин дойде и му каза: Слави стадиона е пълен, оставете я тази табла, дайте да започнем концерта. Той му отговори: Мите само ти можеш, да ме вдигнеш, измрънка нещо, думна таблата, напсуваме и си тръгна. Започнахме концерта и се запали покрива на сцената. От фойерверките и вятъра. Изгасиха го, нещо изгасна и продължихме концерта.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Анита Димитрова след като разбра за връзката на Митко Рачков и красивата сладкарка Камелия: Ще кажа истината
Next: Мнозина в къщата пазят окото на Фатима, но никой не знае какво всъщност са донесли в дома с него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.