Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Евгени Генчев: Измина месец след Ергенът 2, време е да изплюя камъчето за Валерия и Елена, всяка монета има две страни
  • Новини

Евгени Генчев: Измина месец след Ергенът 2, време е да изплюя камъчето за Валерия и Елена, всяка монета има две страни

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
Screenshot_1-2.png

„Това съм аз. България, чисто практически, е един малък пазар. Хубаво е да имаш активност в родината си, но аз никога не съм имал подбуда да го правя с пиарски цели тук. Имам достатъчно развита кариера в чужбина“, това заяви Евгени Генчев в „Преди обед“ по bTV на въпрос дали участието му в „Ергенът“ е било с пиарска цел – за да популяризира концертите си.

По-скоро даже може да се погледне и като един вид жертва участието в „Ергенът“, защото сега, като изляза по улицата, все съм под светлините на прожекторите, съседите викат по терасите, добави още пианистът със световна слава, по когото въздишаха цяла плеяда от красавици.

Евгени Генчев заедно с водещия на „120 минути“ – Светослав Иванов в студиото му, където даде интервю.

„Всяка монета има две страни – и негативна, и позитивна, но това е решение, което съм взел съзнателно“, разкри най-желания тв ерген за избора си да си тръгне накрая с Валерия от шоуто.

„Не съм изпитвал страх в „Ергенът“, защото правех това, в което вярвам и което си мислех за правилно. Последиците са неизбежни. Хората следяха всичко, което се случва, а оттам насетне се случва това, което си направим ние сами.

Не е лесно, защото точно когато ти е най-прясно и емоционално, и искаш да правиш всичко с човека, с когото си, не можеш заради обстоятелствата. Веднъж се разходихме – в 2 сутринта, с маски, с качулки, добре, че нямаше никой на улицата. Преживяхме и това. Сега най-после можем да се разхождаме свободно навън. Валерия е силна жена, но и аз не съм си търсил мек камък, добави още Генчев.

Колкото до любовните искри, които прехвърчаха между него и Елена, Евгени не се поколеба и заяви: „В крайна сметка мога да си тръгна само с една жена, въпреки че бяхме в Турция (усмихва се).

С Елена до последно бяхме заедно и тя показваше много от нещата, които аз търся. Тя е прекрасен човек, вижда се като майка, има сериозни намерения.

Запитан дали не е избрал Валерия, защото е модел, красавица, Евгени отвърна така: „С Валерия бяха контрастни като визия, но избора е многопластов, не опира само до това. Трябваше да направя своите избори и накрая така се наклони везната. Там, където е най-силна емоцията, това надделява. Човек си търси сам промяната от желание да се адаптираш към другия и двамата да вървите в една посока. Така усетих ситуацията, така постъпих.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Йорданка И. Христова: Време е да кажа истината за мен и Фидел Кастро, имаше любовен романс
Next: Тервел В. Пулев: Потвърждавам, новината която излезе за мен отговаря на истината, главна роля изигра проф. Вихрен Бачев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.