Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гордей се България, националите ни с втори успех над световните шампиони от Полша, класирахме се на 1/2 финалите на Мондиала
  • Новини

Гордей се България, националите ни с втори успех над световните шампиони от Полша, класирахме се на 1/2 финалите на Мондиала

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
screen.jpeg

Българският национален отбор по волейбол за мъже до 21 години постигна втора победа в рамките на няколко дни над тима на световните шампиони от Полша.

Победата класира нашите момчета за 1/2 финалите на Мондиала.

„Лъвовете“ са записали 5 победи от 5 мача. Победата срещу Полша дойде с 3:0 гейма /25:18; 35:33; 25:20/.

Националите имат още един мач от втората групова фаза, той ще бъде срещу тима на Иран, който също се представя много силно на шампионата.

Родните национали се представят по прекрасен начин на надпреварата.

Още спорт:

Сериозна война се разгаря по високите етажи в Ботев Пловдив. Строителят стадион „Христо Ботев“ Илиян Филипов излезе с много остра позиция, в която директно напада Александър Ослан.

Публикуваме позицията на Илиян Филипов без редакторска намеса:

„Уважаеми ботевисти,

На 8 юни 2023 г. обявих, че не участвам в оперативното управление на клуба, тъй като срещам недоразумения в управлението.

Основната причина за това е лицето Александър Ослан, изживяващо се като сив кардинал в Ботев. Именно той направи множество интриги, които дърпат моят любим клуб само и единствено назад.

Аз като човек, управляващ голям брой фирми, не мога да участвам в подобен вид управление. Ботев е отборът на моето сърце и винаги ще помагам.

И за да няма интриги и спекулации, държа да кажа, че сме в отлични отношения със собственика на клуба – Антон Зингаревич. И ако той има нужда от моята подкрепа, винаги ще я получи, но аз и на него лично съм изразил категоричното си мнение, че с лицето Ослан няма как Ботев да върви напред.

Относно стадион „Христо Ботев“, строителството върви с пълна сила, работим както по това стадиона да получи 4-та категория от УЕФА, така и по цялостното завършване с покрита козирка и фасада. В края на август ще започнем монтирането на козирката на Северната трибуна, а малко след това и на Южната трибуна.

Имаме подписани договори с две фирми, които ще работят паралелно по двете трибуни. Целият план е направен така, че строителните дейности да не възпрепятстват мачовете на Ботев в efbet Лига.

Най- хубавото нещо в последните месеци за Ботев е назначаването на Станислав Генчев за треньор. Благодаря на Антон Зингаревич, който се съгласи, че именно Генчев е правилния човек.

Това, което видях на мачовете с Арис и Раднички Ниш е един различен отбор. Надявам се, че скоро Генчев ще получи обещаните футболисти и ще направи боеспособен отбор, който да рад-ва феновете с играта си.

Затова призовавам всички ботевисти по един или друг начин да подкрепим Ботев в предстоя-щия мач с Локомотив и да покажем кой е господарят на Пловдив!

С Уважение,

Илиян Филипов“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Реална е новината за Миглена Ангелова – Г-жа Искрено и лично, потвърждавам отговаря на истината
Next: Обявиха колко хора може да изхранва България, ще останете смаяни от цифрата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.