Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо плодовете и зеленчуците винаги са на входа на магазина? Причината може да ви изненада
  • Новини

Защо плодовете и зеленчуците винаги са на входа на магазина? Причината може да ви изненада

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
vhqwdarqwtqw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ако някога сте влизали в супермаркет, за да вземете един артикул и сте излизали с количка, пълна с неща, знайте, че не сте сами. Супермаркетите разполагат с много хитри начини да накарат клиентите да харчат повече пари, пише Mentalfloss.

Например, неслучайно по-скъпите артикули обикновено са на рафтовете точно на нивото на очите. Освен това не е за нищо, че много цени завършват на 99. Тъй като сме свикнали да четем отляво надясно, мозъците ни основно игнорират 99 и закръглят цената. Вместо да си мислим, че торбичка чипс от 49,99 динара струва 50 динара, вероятно ще ни се стори, че струва 40 динара.

Оформлението на магазините също е стратегическо – и има причина секцията с продукти да е толкова често отпред. Когато влезете в магазина, е трудно да пропуснете възможността да напълните кошницата си с пъстра гама от плодове и зеленчуци, блестящи от вода, която ги прави изключително свежи.

Както Пако Ъндърхил, автор на Защо купуваме: Науката за пазаруване, каза пред Chicago Tribune през 2010 г., „всяка продуктова секция обикновено е театрално осветена, така че всичко изглежда по-добре в магазина, отколкото когато го донесете у дома. Почти всеки супермаркет знае, че ако успеят да задействат слузните ви жлези, ще купувате повече.“

Според Underhill секцията с пекарната обикновено е близо до вратата поради същата причина. И ако първото нещо, което ще направите, е да купите краставици, ябълки и други хранителни опции, може да се почувствате в правото си да купите нещо по-малко здравословно за ядене, докато се движите из магазина за хранителни стоки.

 

Супермаркетите имат методи, които ще ви принудят да покриете възможно най-много отдели, когато пазарувате. Един от тях е да поставите отдела за млечни продукти в задната част на магазина, така че всеки клиент с мляко, яйца, масло или някаква друга млечна храна в списъка си ще трябва да премине много други отдели по пътя си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: В Турция положението става все по-зле, цените скачат драстично
Next: Имам информация, искам да Ви я споделя. Благой Ж. Георгиев вече действа, подари първи скъп подарък на Ивана Главчева

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.