Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветът на ушната кал е важен индикатор за здравето ни – ето кога е знак за сериозен проблем
  • Новини

Цветът на ушната кал е важен индикатор за здравето ни – ето кога е знак за сериозен проблем

Иван Димитров Пешев юли 14, 2023
rwrqwtastgfgf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Едва ли сте се замисляли, че нещо толкова обикновено като ушната кал може да казва много за здравословното ни състояние.

Оказва се, обаче, че цветът на ушната кал е важен показател за това, дали сме здрави или не. Здравословната хигиена започва с миене на зъбите, измиване на тялото и най-важното – почистване на ушите ви. Въпреки това, не всеки знае, че ушната кал има защитна функция, която може да показва нашето здравословно състояние.

Ушната кал предпазва и овлажнява кожата на ушния канал, което предотвратява сухота и сърбеж в ушите. Също така, тя съдържа специални химикали за борба с инфекциите, които могат да увредят кожата в ухото.

Има различни видове нюанси и цветове на ушната кал – след като я почистите с памучен тампон, погледнете внимателно и прочетете какво точно означава за здравето ви цветът по памучето.

цвят на ушната кал

1. Тя е придобила сив оттенък

Ако ушната кал има сив отенък, а нямате никакви симптоми на заболяване, няма какво да се безпокоите. Най-вероятно това е просто прах, а тези, които живеят в града, могат често да наблюдават това явление поради замърсяването на въздуха.

2. Наличие на следи от кръв

Ако забележите следи от кръв в ушната кал, това може да означава, че тъпанчето е перфорирано. В този случай ушите ви са податливи на инфекции и слухът ви може да страда много, така че трябва да се консултирате с Вашия лекар.

3. Има кафяв цвят

Ако ушната ви кал е кафява, това може да означава, че тялото ви е било подложено на голям стрес. Ако забележите подобен цвят, това означава, че спешно трябва да се отпуснете и да избягвате стреса в продължение на няколко дни, след което проверете дали цветът се е променил.

4. Черен цвят

Ако ушната ви кал е придобила черен цвят, ушите ви сърбят и сърбежът става постоянен, тогава трябва да отидете на лекар, тъй като черната ушната кал може да означава гъбична инфекция.

5. Бяла ушна кал

Бялата ушна кал означава, че тялото ви страда от липсата на витамини, особено мед и желязо. Препоръчва се към диетата си да добавите бобови растения и овесени ядки,, като и двете съдържат високи нива на мед и желязо.

6. Има неприятна миризма

Ако забележите, че ушната ви кал има много силна и неприятна миризма, това може да означава, че имате ушна инфекция. В допълнение към миризмата, можете да усещате и шум в ушите, ако това се случи, незабавно се консултирайте с лекар.

7. Ушната кал е станала течна

Обикновено ушната кал е мека или твърда, но ако наскоро сте забелязали, че тя е течна, това може да означава възпалителен процес.

8. Прекалено суха

Суха ушна кал означава, че тялото ви няма достатъчно мазнини. Друга причина може да бъде инфекция на кожата или заболяване, което кара кожата да изсъхва.

Ето как едно просто наблюдение може да помогне за диагностициране на здравословни проблеми своевременно! Ако тази статия ви е била полезна, споделете я с приятели!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съпругата му починала, а две години по‐късно, полицията видя снимки от сватбата и забеляза нещо важно
Next: Отличничката от матурите: 8 години частни уроци ми спечелиха 100-те точки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.