Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родителите на загиналия от токов удар мъж във Варна с нови разкрития за трагедията, отправиха люта закана
  • Новини

Родителите на загиналия от токов удар мъж във Варна с нови разкрития за трагедията, отправиха люта закана

Иван Димитров Пешев юли 14, 2023
rwqrqowdiwqdiwqlwk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Токов удар е поразил 4-ма души, докато са премествали шатри. Единият мъж почина,
а трима са ранени при токов удар в екопарк във Варна.

 

По разказ на близки на загиналия мъж той и неговите пострадали колеги не са служители на екопарка. Те са работници
в известна импресарска варненска къща. Били са тук, за да подготвят терен за предстоящо
събитие в екопарка.

 

Трябвало е да наредят метални шатри по определен начин, но на този терен по разказ
на техни близки е имало ниско висящи жици с високо напрежение. При преместването
на една от металните шатри тя се закача на тази жица и убива на място 33-годишен
мъж.

 

Неговите колеги са настанени в Клиниката по изгаряния във Военноморската болница.
По информация на медиците те са в добро състояние и са с леки изгаряния по краката.

„Бил е на работа и високото напрежение е било много ниско. Когато тръгват да
опъват шатрите, върхът на шатрата опира в жицата, това е било високо напрежение
и той умира. Другите момчета са в болницата с изгаряния“, разказа пред БНТ Йорданка
Йорданова, майка на загиналия мъж.

 

Майката на загиналия мъж е категорична, че ще съди екопарка, защото се оказва,
че тези жици висят от много време толкова ниско до земята и са предпоставка за
инциденти.

 

„Интересуват ги само посетители, бизнес и пари. 20 киловолта ток… няма нито
една табела на нито един стълб.

Няма да предупредят хората. Вдигат шатри, които
са по-високи от кабелите, които минават. Шатрата е била висока 5,85 м и е опряла.
Ударили са ги 20 киловолта напрежение“, обясни бащата на мъжа Йордан Йорданов.

 

Той показа снимки на електрическия стълб, заради който е станал инцидентът и
коментира поставянето на шатрите.

„Кой трябва да ги вдигне – не знам. Има си постановления, може би така трябва
да са. Синът ми има опит от 7-8 години“, каза още мъжът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Има такава държава! Тук няма крадци, има само 200 полицая и 28 депутата
Next: Почина Ценко Барев! Той бе един от ветераните на политическия живот в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.