Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерия на пилона Рожен. Непознати конници смаяха България
  • Новини

Мистерия на пилона Рожен. Непознати конници смаяха България

Иван Димитров Пешев юли 15, 2023
twetsdhysdyrtertr.png

кадри Фейслбук/Пилон Рожен: Мистерия на пилона в Рожен: Непознати воини на коне побъркаха зрителите на БТВ

Оплюван от едни и възхваляван от други, пилонът на Рожен вече е официално открит и на него се вее гигантското българско знаме.

Организаторите на събитието, предизвикало небивал възторг у президента Румен Радев, си бяха поставили за цел откриването да е голям празник, събрал на едно място всичко българско и славно.

Или поне, което те приемат за такова.

Излъчването на вдигането на флага във фейсбук страницата на БТВ провокира много коментари.

Прабългари, траки, хайдути и опълченци, та чак и кукери – хора в такива костюми участваха в празника около пилона, който започна надвечер и завърши по тъмно.

Един от най-интересните елементи от церемонията обаче беше в началото.

Това беше процесията по пренасянето на националното знаме до пилона.

Тя трябваше да символизира различните периоди от историята на България.

В нея имаше обаче някои неща, които не бяха съвсем на мястото си или поне предизвикаха учудване в любителите на историята.

В началото на процесията бяха двама воини конници.

Единият със сигурност можеше да бъде разпознат като прабългарски войн от времето на хан Аспарух.

С една малка забележка – никъде не се виждаха лъка и стрелите.

Та това е основното оръжие, правило прабългарите толкова страшни за враговете им.

Другият конник приличаше повече на западноевропейски рицар.

Той вероятно трябваше да е от Второто българско царство.

Бронята му можеше да бъде по-достоверна, за да не се чудят хората какво точно виждат.

В началото на процесията със знамето бяха прабългарин, тракийски войн от много по-ранна епоха.

Те бяха без прочутите наколенници, но с модерни сандали и поп от неизвестен исторически период.

Следваха хора с носии, хайдути, четници от Априлското въстание, опълченци.

Краят на огромното знаме пък носеха мъже в униформи от Балканската и Първата световна война.

Това остави усещане, че някъде в този период за организаторите свършва българската история.

Нещо от последния един век история на страната ни няма смисъл да бъде показвано.

Макар и мащабно събитие, с тези пропуски и анахронизми, церемонията на Рожен показа, че има за цел да прослави някаква легендарна версия за миналото на България.

За съжаление, възстановката се получи доста далеч от образците, които могат да се видят в други страни и заприлича повече на маскарад, а не на точно и правдиво представяне на историята ни.

Continue Reading

Previous: Жестока трагедия с 4 млади момчета край Банкя, 17-годишен почина
Next: И да пият вода от морето, и да ядат миди, няма да накарат българите да се върнат на нашето море

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.