Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гордей се България, златното момиче Боряна Калейн зарадва нацията с чудесен успех
  • Новини

Гордей се България, златното момиче Боряна Калейн зарадва нацията с чудесен успех

Иван Димитров Пешев юли 15, 2023
Screenshot_4-8.png

Боряна Калейн спечели сребърен медал в многобоя, а Ева Брезалиева завърши на пето място в многобоя на Световната чалънжд купа по художествена гимнастика в Клуж-Напока (Румъния).

Абсолютната европейска шампионка от Баку 2023 Калейн изигра отлично съчетанията си с бухалки и с лента и получи оценки съответно 34.200 точки и 31.800 точки. Тя събра актив от 130.850, след като вчера има 30.850 на обръч и 34.000 точки на топка.

Ева Брезалиева, която беше втора след първия ден на турнира в петък, има 126.850 точки (32.450 на обръч, 33.100 на топка, 30.150 на бухалки и 31.150 на лента) и завърши на пета позиция. Днес тя допусна грешка в композицията си с бухалки.

Шампионка в многобоя стана златната медалистка от Световното първенство в София 2022 София Рафаели от Италия със сбор от 133.550 точки (35.450 на обръч, 31.550 на топка, 34.000 на бухалки и 32.550 на лента). Бронзовото отличие взе Дария Варфоломеев от Германия със 127.600 точки (33.700 на обръч, 30.500 на топка, 32.050 на бухалки и 31.350 на лента).

Четвъртата позиция е за Виктория Оноприенко от Украйна със 126.900 точки (33.750 на обръч, 30.500 на топка, 32.850 на бухалки и 29.800 на лента).

Калейн и Брезалиева ще играят на шест от осемте финала на отделните уреди в неделя. Калейн е с втора по сила оценка на бухалки и с трета на лента, а вчера си осигруи място сред финалистките на топка. Брезалиева добави и финал на лента, след тези на обръч и на топка. Тя е с трета по сила оценка на лента, но допусна грешка в композицията с бухалки и остана без финал на този уред.

Съдия за България в индивидуалната надпревара е Филипа Филипова, която днес е в панела за артистичност.

По-късно днес ансамбълът на България ще играе съчетанието си с три ленти и две топки за многобоя на Световната купа в Клуж-Напока. Вчера Женина Трашлиева, София Иванова, Камелия Петрова, Рейчъл Стоянов и Радина Томова получиха втора оценка от 34.900 точки за композицията с пет обръча.

Автор: „Спортал“

Снимка: Официален Инстаграм на Боряна Калейн

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Появи се още информация за цените на храната и напитките на Рожен – разпалиха много спорове
Next: Когато видите цените за паркинг, чадър и шезлонг, може и да не тръгнете за родното Черноморие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.