Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жените от тези 3 зодии са като виното: с възрастта само разцъфват и се разхубавяват
  • Новини

Жените от тези 3 зодии са като виното: с възрастта само разцъфват и се разхубавяват

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
Screenshot_4-9.png

Животът е преходно нещо. Наясно сме, че не можем да спрем хода на времето.

Една жена най-ярко го усеща, когато се види в огледалото и забележи промените, настъпващи с годините. Не непременно, обаче, с напредването на възрастта губим красотата си. Има жени, които сякаш разцъфват с годините и се разхубавяват – също като отлежалото вино .

Ето знаците от зодиака, за които според астролозите е най-вероятно с възрастта да стават все по-хубави и привлекателни:

Близнаци

Близнаците съзряват доста късно и докато всички техни връстници вече правят планове за бъдещето с поредния ухажор, тези девойки правят първите си плахи стъпки на любовния фронт. Представителките на този знак са несериозни и, като цяло, до 30-тата си година могат да си останат деца.

Това се проявява и във външния им вид. С възрастта наивността в погледа им отстъпва място на сдържаност, елегантност и благородство. Едва тогава те наистина разкриват женствеността си.

Рак

Жените Раци са естествено женствени, грациозни и изключително привлекателни. За щастие се срамуват да го демнстрират, тъй като в юношеството си са придобили куп комплекси и се затварят в себе си.

Жените от този знак започват да се откриват за другите много по-късно, обикновено когато прехвърлят четвъртото си десетилетие. След като са се научили да обичат себе си, те придобиват вътрешна хармония, която сякаш ги кара да сияят отвътре. Жените от зодия Рак пленяват мъжете със своя чар, изящество и вътрешна хармония. Много често представители на този знак се женят за партньори, които са по-млади на възраст.

Дева

Типичната Дева в младостта си е сива мишка, която не разбира собствената си красота и привлекателност. Тя носи размъкнат гащеризон, пренебрегва обувките с токчета и дори не се опитва да се хареса на мъжете.

Едва години по-късно женствеността се събуждав нея и тя осъзнава силата на красотата, която притежава. Чак тогава Девата става истински победител на човешките сърца. Тя знае как да запази красотата и младостта си дълго време, сякаш възрастта губи цялата си власт над нея.

Намерихте ли себе си или приятелките си в този списък? Пишете ни в коментарите!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пловдивска баба изпрати внука си 7-класник на изпит със залък хляб в хартия и това трогна всички
Next: Тя прибрала мокрия вестник в хладилника и само за няколко часа усетила феноменален ефект, който не очаквала

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.