Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Военен трик, с който можете да заспите навсякъде и по всяко време за 2 минути
  • Новини

Военен трик, с който можете да заспите навсякъде и по всяко време за 2 минути

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
Screenshot_2-11.png

Представете си, че е късно през нощта и се мъчите да спите. Това не е изненадващо – хроничното недоспиване става все по-разпространено или поне все повече се говори за него.

Изследователите казват, че близо 30% от населението на света страда по един или друг начин от безсъние и умора.

Ако сте един от онези, на които им е трудно да заспят бързо (или изобщо), ще се радвате да разберете, че има така наречен военен метод за сън, използван от военните сили по света, който помага на хората да се научат да заспиват само за 2 минути.

Методът на военния сън

Военният метод за сън се появява за първи път през 1981 г. в книгата на бившия военен и олимпийски треньор Лойд Бъд-Уинтър, наречена Relax and Win: Championship Performance, която е специално създадена за военни и пилоти, за да се научат как да заспиват бързо при всякакви условия.

Все пак за военните добрият сън може да бъде въпрос на живот и смърт.

Самият треньор Уинтър прекарва годините след Втората световна война, разговаряйки с военнослужещи и научавайки от пилоти за малко известна техника, която те използват, за да заспят бързо.

Скоро 96% от военните (в огромен брой страни), използвали военния метод от книгата на Лойд Уинтър, се научили да заспиват в рамките на 10 минути – дори да има стрелба на заден план.

Основно внимание на този метод се обръща последователното отпускане на всяка част от тялото от лицето до пръстите на краката.

След това, докато тялото ви се отпуска, вие изчиствате ума си, като мислите за някаква приятна сцена, като например, че сте в лодка в езеро.

И така, каква е вълшебната техника?

Ето 5 ключови стъпки, които са специално разработени, така че всеки да може да започне да практикува метода от днес:

 

Отпуснете лицето си: започнете, като отпуснете лицето, очите, веждите и челото си и освободете напрежението от устните и челюстите, включително езика. Почувствайте напрежението в тях и съзнателно отпуснете тези мускули.

Започнете да отпускате горната част на тялото си: след това се концентрирайте върху горната част на тялото, отпуснете раменете, гърба си и след това преминете към ръцете, дланите, дланите и освободете всяко напрежение от пръстите си.

След това отпуснете всеки крак: оставете усещането за релаксация да премине и през краката ви и почувствайте как цялото напрежение изчезва. Оставете краката си да потънат в мекото легло.

Изчистете ума си: опитайте се да изчистите ума си от всеки стрес и мисли и си представете успокояващи сценарии. Има няколко начина да направите това. Например, опитайте да визуализирате някои успокояващи образи, като например да се носите в лодка, плаваща в кристално чисто езеро и да гледате нагоре към облаците. Ако това не помогне, опитайте да си повтаряте думите „не мисли“ отново и отново за около 10 секунди.

Продължете да дишате: вдишайте и издишайте бавно. Използвайте метода на дишане 4-7-8. Този метод включва вдишване през носа, като броите до 4, задържане на дъха си, като броите до 7, и издишване през устата, като броите до 8. Този начин на дишане може да помогне за забавяне на сърдечната честота и да отпусне тялото ви, като така заспите по-лесно.

През първите няколко дни свикването с тази техника може да бъде много трудно, затова е важно да я практикувате всяка вечер в продължение на 1 месец. Въпреки това, можете лесно да почувствате първите забележими резултати само след 1 седмица от военната техника за сън.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Снахата на Тодор Живков: Людмила не се самоуби, приятели я предадоха
Next: Сeмeйcтвoтo c 11-тe мaлчугaни oт Руce c рекорден бpoй oтлични oцeнки

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.