Защо никой не говори за тези трагедии по-страшни дори от Титаник

Твърдяха ,че това е най-технологичният кораб. Казваха, че е непотопим. А когато той все пак потъна, направиха филм за него. Това бяха основните причини, поради която катастрофата „Титаник“ стана световноизвестна. За съжаление това не е единственото мащабно корабокрушение.
Има случаи, които са много по-лоши от трагедията на „Титаник“.

Един от тях се случва на 27 април 1865 г. Параходът „Султана“ ежедневно превозвал пътници и товари между Сейнт Луис и Ню Орлиънс. Той бил доста голям дървен кораб с три палуби и е бил с размери 260 фута на 70 фута, почти два пъти по-голям от баскетболно игрище.

Корабът можел да превозва около 350 пътници, но в онзи злополучен ден на него се намирали повече от 2000 души. На 23 април той извършвал рутинно плаване от Ню Орлиънс, когато се повредил. Нещо не било наред с котела, затова корабът акостирал във Виксбърг за ремонт.

В пристанището капитанът на кораба Джеймс Кас Мейсън научил за отлична възможност да спечели много пари. Всичко, което трябвало да направи, било да прехвърли голяма група бивши затворници на Север. Капитанът се съгласил да го направи, но проблемът бил, че котелът изисквал много време за ремонт.

Мейсън се опасявал, че конкурентите му ще вземат работата, затова решил да отплава, въпреки неизправността, която имал корабът. Вместо голям ремонт той закърпил дупките в котела и поканил на борда всички бивши затворници.

И така, корабът потеглил със счупен котел, прекомерен брой пътници, липса на спасителни лодки и не най-добрите условия за плаване в реката. Освен това капитанът отказал да изпрати бившите затворници в трюма, така че всички те били на едно място с обикновените пътници.
Очевидно е имало големи шансове за корабокрушение, но алчното желание да се спечелят пари било по-силно от разума.

Султана плава нагоре по реката в продължение на два дни. За нещастие точно по това време започва едно от най-големите наводнения на Мисисипи в историята.

Заради наводнението реката преляла, след като нивото на водата се покачило с няколко метра. Всички дървета на брега били потопени и само върховете им стърчали от водата.

Корабът плавал именно срещу това мощно течение, което карал котела да работи на пълни обороти. Вечерта на 26 април „Султана“ пристигна в Мемфис, Тенеси, и натоварва още 120 тона захар и 200 пътници.

Корабът станал твърде тежък. Въпреки това около полунощ корабът продължил опасното си пътуване. Капитанът отплава за да натовари още една пратка, този път въглища.
В 2 часа сутринта котелът, който не издържал на товара, внезапно се взривил.

„Султана“ се намирал само на 7 мили северно от Мемфис. Малко хора оцеляват. Проблемът бил, че пътниците, които се опитвали да избягат от пожара, скочили в студена река със силно течение, в което е невъзможно да се плува.

Катастрофата на „Султана“ се смята за най-трагичното корабокрушение в историята на Съединените щати. Точният брой жертвите, все още не е известен. Според различни източници става дума за около 961 до 1800 души.

Не се учудвайте, че почти никой не знае тази история. При трагедията с „Титаник“ оцелелите са били значително повече и историята става световноизвестна. „Султана“, обаче потъва по време на събитие с голям обществен интерес.

Дванадесет дни преди корабокрушението страната загубила Ейбрахам Линкълн. Хората все още не се били възстановили от тази новина, затова никой не обръща особено внимание на трагедията на „Султана“.
Много катастрофи се случиха и съвсем наскоро. Една от тях се случи през 2002 г. със Фериботът Le Joola от Сенегал .

Фериботът плавал два пъти седмично, основно покрай бреговете на Дакар, като превозвал пътници, които търгували с манго и палмово масло. Извършвал е ежедневни плавания и никога не се е сблъсквал с тежки проблеми благодарение на модерното спасително оборудване и добрата поддръжка.

Но един ден екипажът на кораба открил неизправност и изпратил лодката на пристанището. В продължение на почти една година Le Joola била там за да бъде ремонтирана. Оказва се обаче, че в крайна сметка дълго чаканият ремонт не е бил извършен правилно.. След лошото техническо обслужване фериботът се отправил на последното си плаване.
На 26 септември 2002 г. Le Joola плава между южната част на Сенегал и Дакар и в 23 ч. се насочва към Гамбия, когато започва силна буря.

Вятърът вдига високи вълни, но това не би било критично за големия пътнически кораб освен, ако броят на хората на борда не надхвърля установената норма. Le Joola е трябвало да превозва около 500 пътници, но на този ден е имало много повече хора.

Твърде многото пътници, лошият ремонт и силната буря създават сериозни проблеми на кораба.

Но основният фактор за корабокрушението е, че Le Joola е бил построен само за плаване в крайбрежни води, а на този ден е плавал далеч от брега. Големи вълни започнали да люлеят кораба и в един момент той просто се обърнал. Палубата на кораба отишла под водата, а долната му част стърчала над повърхността като айсберг. Всички пътници, седящи в каютите, паднали на тавана и загубили ориентация в пространството.

В корпуса на кораба нямало дупки или повреди, а водата дълго време заливала долните палуби. Корабът стоял в изкривено положение в продължение на няколко часа. След това започнал да потъва, когато водата се просмукала през палубата и трюма.

Океанът бил топъл, но никой не дошъл да спаси пътниците. Хората трябвало да чакат почти четири дни, за да бъдат спасени. За съжаление, само няколко от тях успели да оцелеят.

Филипините са много опасен район за корабите.

Това място се състои от няколко хиляди острова и обширна зона с плитка вода. Корабите могат да заседнат на плитчина и да повредят корпуса си от рифове и подводните камъни. На 20 септември 1987 г. там се случва една от най-ужасните катастрофи в историята на корабоплаването.

Филипинският пътнически ферибот „Дона Паз“ напуска един от островите и отплава към Манила. Слънцето греело, океанът беше спокоен и видимостта била добра, но по някаква причина членовете на екипажа не забелязали как към тях се приближава танкерът „Вектор“.

Двата кораба се сблъскали при ниска скорост. Сблъсъкът не бил силен, но проблемът бил, че на борда на „Вектор“ имало тонове нефт. А „Дона Паз“ се блъснал в товарния отсек, където се съхранявал този нефт.

Така то се разляло из целия океан, а след това отнякъде се създала искра. Двата кораба не само се запалили, но и се напълнили с вода, след което потънали за секунди. Само няколко десетки души оцелели при това бедствие.
На 27 септември 1854 г. пътническият кораб „Арктик“ отплава от Ливърпул за Ню Йорк.

Паднала мъгла и видимостта станала много лоша. От гъстата бяла мъгла се появил друг кораб – френският параход „Веста“.

Корабите били достатъчно близо един до друг, така че сблъсъкът да бъде неизбежен. Френският плавателен съд бил значително по-малък, така че на капитана на „Арктик“ си мисли, че „Веста“ е получил големи повреди, но докато той се взирал в другия кораб, неговият започнал скоростно да се пълни с вода

Капитанът дал заповед да отплават към брега възможно най-бързо, но двигателите на кораба спрели да работят заради наводнението. Тогава екипажът на кораба започнал да спуска спасителни лодки с жени и деца.

Въпреки това, когато спасителите намират малките лодки с хора, се оказва, че от 400 души са оцелели само 87 – 65 членове на екипажа и 22 пътници. Изненадващо, сред тях имало само възрастни мъже. Капитанът на кораба оцелял, като се вкопчил в останки.
Всички вестници писали за тази история като за една от най-ужасните и срамни трагедии в историята на корабоплаването.

Оцелелите били яростно критикувани, защо не са спасили жените и децата, а членовете на екипажа били обвинени, че са нарушили закона, тъй като безопасността на пътниците трябва да е по-висока от тяхната. Но въпреки това никой от тях не бил подведен под отговорност.

За съжаление, корабокрушения се случват и до днес, но за щастие те са по-малко от преди, благодарение на съвременните навигационни системи и радари.

Но никоя технология не може да гарантира, че няма да има супер силна буря или друга извънредна ситуация, която никой не може да предвиди.