Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Венета Райкова: Преживях ужасни болки, имах един грях и си получих заслуженото
  • Новини

Венета Райкова: Преживях ужасни болки, имах един грях и си получих заслуженото

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
hrthtrhrtrtr.png

Последната година и нещо се оказа много трудна за Венета Райкова. Водещата получи неочаквани здравословни проблеми, които буквално я извадиха от кондиция за дълго време. Това, което признава към днешна дата обаче, със сигурност обнадеждава последователите й в социалните мрежи.

В много откровен и подробен пост блондинката разкрива не само през какво е минала заради проблемите си, но и как някои хора открито са й се подигравали – на което тя е благодарна.

„Сега ще ви разкажа какво се случи с мен последната година и половина, за да ви подготвя, за това, което престои на някои от вас. Преживях ужасни болки в коленете, изплаках толкова сълзи, колкото не бях плакала до тук в живота ми!

Претърпях операция на коляното, след която не се възстанових добре, това натовари другото коляно и се наложи дълго време да лежа, ходих и на 4 различни рехабилитации, никой не е виновен, така е трябвало да се случи, защото всички Телци и Скорпиони минавахме кармична проверка година и половина – от януари 2022 до 18 юли т. г.

На 18 юли Лунните Кармични възли ще се сменят – Северния от Телец отива в Овен, а Южния от Скорпион във Везни за година и половина! Така че подгответе се, не е лесно и ако имате грехове, ще си платите цената . Аз имах един грях, не съжалявам за това, което направих, ако върна времето назад пак бих го направила, затова и си платих цената – болки, невъзможност да ходя, държаха ме вкъщи от началото на септември чак до 30 юни когато чух „можеш да се върнеш към живота си“.

На всички, които ми се подиграваха и обиждаха – благодаря от цялата си душа – така чистехте кармата ми! Как се случва това – подробно съм обяснила в книгата ми „Вендета“. Сега какво предстои за всички нас – спомнете си какво ви се е случвало от декември 2004 г. до средата на 2006 г, тогава кармичните възли са били в позицията, в която ще застанат на 18 юли.

На мен тогава ми се случиха 2 важни неща – запознах се и се омъжих за бащата на детето ми и станах първия участник в „Сделка или не“, който взе най-голямата сума! Спокойна и щастлива съм вече – за година и половина си изчистих кармата с болки и сълзи, сега си чакам подаръците от съдбата“

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бързащи за Гърция подминаха заклещени в горяща кола
Next: Красимир Кумчев: Хора, събудете се!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.