Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Венета Райкова: Преживях ужасни болки, имах един грях и си получих заслуженото
  • Новини

Венета Райкова: Преживях ужасни болки, имах един грях и си получих заслуженото

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
hrthtrhrtrtr.png

Последната година и нещо се оказа много трудна за Венета Райкова. Водещата получи неочаквани здравословни проблеми, които буквално я извадиха от кондиция за дълго време. Това, което признава към днешна дата обаче, със сигурност обнадеждава последователите й в социалните мрежи.

В много откровен и подробен пост блондинката разкрива не само през какво е минала заради проблемите си, но и как някои хора открито са й се подигравали – на което тя е благодарна.

„Сега ще ви разкажа какво се случи с мен последната година и половина, за да ви подготвя, за това, което престои на някои от вас. Преживях ужасни болки в коленете, изплаках толкова сълзи, колкото не бях плакала до тук в живота ми!

Претърпях операция на коляното, след която не се възстанових добре, това натовари другото коляно и се наложи дълго време да лежа, ходих и на 4 различни рехабилитации, никой не е виновен, така е трябвало да се случи, защото всички Телци и Скорпиони минавахме кармична проверка година и половина – от януари 2022 до 18 юли т. г.

На 18 юли Лунните Кармични възли ще се сменят – Северния от Телец отива в Овен, а Южния от Скорпион във Везни за година и половина! Така че подгответе се, не е лесно и ако имате грехове, ще си платите цената . Аз имах един грях, не съжалявам за това, което направих, ако върна времето назад пак бих го направила, затова и си платих цената – болки, невъзможност да ходя, държаха ме вкъщи от началото на септември чак до 30 юни когато чух „можеш да се върнеш към живота си“.

На всички, които ми се подиграваха и обиждаха – благодаря от цялата си душа – така чистехте кармата ми! Как се случва това – подробно съм обяснила в книгата ми „Вендета“. Сега какво предстои за всички нас – спомнете си какво ви се е случвало от декември 2004 г. до средата на 2006 г, тогава кармичните възли са били в позицията, в която ще застанат на 18 юли.

На мен тогава ми се случиха 2 важни неща – запознах се и се омъжих за бащата на детето ми и станах първия участник в „Сделка или не“, който взе най-голямата сума! Спокойна и щастлива съм вече – за година и половина си изчистих кармата с болки и сълзи, сега си чакам подаръците от съдбата“

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бързащи за Гърция подминаха заклещени в горяща кола
Next: Красимир Кумчев: Хора, събудете се!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.