Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дайте му само 4 дни и това чудо ще изсмуче всички токсини и гадости от тялото ви
  • Новини

Дайте му само 4 дни и това чудо ще изсмуче всички токсини и гадости от тялото ви

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
gaddqwtrwqtasgasg.png

Повечето от вас обичат да си похапват сушени стафиди – те имат вкус, наподобяващ прясното грозде, но са по-сладки.

Това се дължи на високото съдържание на захари в тях – предимно фруктоза и глюкоза.
Съдържат и малко протеини, диетично влакно и витамин С, но за сметка на това – внушително количество антиоксиданти.

Освен това не съдържат холестерол и съдържанието на натрий в тях е ниско.

Това специфично съдържание на стафидите ги прави изключително ефективни за прочистване на черния дроб от токсини, усилва биохимичните процеси в него и така подпомага за цялостната детоксикация на кръвоносната система.

За да получите нужния ефект трябва да си приготвите стафидена вода и да я пиете в продължение най-малко на 4 дни!

След този период ще забележите подобряване на храносмилането и прилив на енергия. Това, което не може да видите обаче, е рязкото намаляване на свободните радикали в тяхото ви, които са основна причина за редица тежки заболявания.

В допълнение, освен цялостно пречистване на организма ви, стафидената вода ще ви предпазва от сърдечно-съдови заболявания, ако, разбира се, пиете профилактично предвидената доза поне един път месечно!

Как да си приготвите този природен еликсир? Купете си 150 г тъмни стафиди (те не били обработени химически, както светлите такива) и ги измийте старателно, преди да ги изсипете в съд с 400 мл (две чаени чаши) кипнала вода.

Оставете ги врат в продължение на 20 минути. Прецеждате напитката и я пиете топла наведнъж – сутрин на гладно, около 30 минути преди да закусите.

Ефектът се очаква да е по-силен, ако оставите стафидите да изстиват във водата до сутринта, с капак върху съда, при изключена нагревателна плоча. Следва прецеждане и напитката е готова. Трябва да я изпиете обаче, след затоплянето й – не я пийте студена и не я съхранявайте в хладилник!

Както ви казахме, пиете най-малко 4 дни, но за предпочитане е да продължите до 7 дни.

(Това означава да се снабдите с малко над 1 кг стафиди.) През останалите три седмици от месеца – почивате и после повтаряте процедурата… Така постепенно ще свикнете да използвате целогодишно тази така ефективна прочистваща методика и дори ще се пристрастите към уникално приятния вкус на стафидената вода! Опитайте и ще се убедите!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не си българин, ако не знаеш най-старото име на България! Наричали Родината ни
Next: Невиждана жега: Ето къде живакът удари 52 градуса по Целзий

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.