Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невиждана жега: Ето къде живакът удари 52 градуса по Целзий
  • Новини

Невиждана жега: Ето къде живакът удари 52 градуса по Целзий

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
zhegastarwqew.png

У нас днес навсякъде бе обявен код жълто за опасно високи температури , но горещата вълна от последните две седмици е обхванала не само Балканите, дори не и Европа.

Вчера в отдалечено градче в северозападните части на Китай термометрите надхвърлиха 52 градуса по Целзий, поставяйки нов рекорд за страната, която само преди шест месеца се бореше с температури от минус 50 градуса, съобщават държавни медии, цитирани от Ройтерс.

Температурите в градчето Санбао в префектурата Турпан в Синцзян-Уйгурски автономен район се покачиха вчера до 52,2 градуса, като се очаква рекордните горещини да се задържат поне още пет дни.

Високите температури счупиха предишния рекорд от 50,3 градуса, измерен през 2015 г.

близо до езеро в същия район.

От април насам страните в Азия на няколко пъти биват засегнати от вълни от рекордни горещини, което породи опасения за способността им да се адаптират към бързо променящият се климат. Според експерти в областта на климата набелязаната цел за задържане на глобалното затопляне в дългосрочен план в рамките на 1,5 градуса по Целзий изглежда все по-непостижима.

Продължителните периоди на високите температури в Китай изправят пред сериозни предизвикателства електропреносната мрежа и събирането на реколта, а опасенията за евентуално повторение на миналогодишната суша, която бе най-тежката от 60 години, продължават да нарастват.

Китай и преди се е сблъсквал с подобни температурни амплитуди през различните сезони, но разликата става все по-голяма.

На 22 януари температурите в Мохе, град в североизточната китайска провинция Хейлунцзян, паднаха до минус 53 градуса по Целзий, според местната метеорологична служба, с което бе надминато предишното най-ниско ниво в страната от минус 52, 3 градуса, регистрирано през 1969 г.

След това централната част на Китай пострада от проливни дъждове – най-обилните за последните десетилетия, унищожили реколтата в района, известен като житницата на страната.

Тази седмица Съединените щати и Китай подновиха усилията си за борба с глобалното затопляне. Специалният пратеник на САЩ по въпросите на климата Джон Кери проведе днес разговори с китайския си колега Се Чжънхуа в Пекин.

Continue Reading

Previous: Дайте му само 4 дни и това чудо ще изсмуче всички токсини и гадости от тялото ви
Next: Спомняте ли си големия Иван Балсамаджиев? Той казваше: Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да не се ражда

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.