Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невиждана жега: Ето къде живакът удари 52 градуса по Целзий
  • Новини

Невиждана жега: Ето къде живакът удари 52 градуса по Целзий

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
zhegastarwqew.png

У нас днес навсякъде бе обявен код жълто за опасно високи температури , но горещата вълна от последните две седмици е обхванала не само Балканите, дори не и Европа.

Вчера в отдалечено градче в северозападните части на Китай термометрите надхвърлиха 52 градуса по Целзий, поставяйки нов рекорд за страната, която само преди шест месеца се бореше с температури от минус 50 градуса, съобщават държавни медии, цитирани от Ройтерс.

Температурите в градчето Санбао в префектурата Турпан в Синцзян-Уйгурски автономен район се покачиха вчера до 52,2 градуса, като се очаква рекордните горещини да се задържат поне още пет дни.

Високите температури счупиха предишния рекорд от 50,3 градуса, измерен през 2015 г.

близо до езеро в същия район.

От април насам страните в Азия на няколко пъти биват засегнати от вълни от рекордни горещини, което породи опасения за способността им да се адаптират към бързо променящият се климат. Според експерти в областта на климата набелязаната цел за задържане на глобалното затопляне в дългосрочен план в рамките на 1,5 градуса по Целзий изглежда все по-непостижима.

Продължителните периоди на високите температури в Китай изправят пред сериозни предизвикателства електропреносната мрежа и събирането на реколта, а опасенията за евентуално повторение на миналогодишната суша, която бе най-тежката от 60 години, продължават да нарастват.

Китай и преди се е сблъсквал с подобни температурни амплитуди през различните сезони, но разликата става все по-голяма.

На 22 януари температурите в Мохе, град в североизточната китайска провинция Хейлунцзян, паднаха до минус 53 градуса по Целзий, според местната метеорологична служба, с което бе надминато предишното най-ниско ниво в страната от минус 52, 3 градуса, регистрирано през 1969 г.

След това централната част на Китай пострада от проливни дъждове – най-обилните за последните десетилетия, унищожили реколтата в района, известен като житницата на страната.

Тази седмица Съединените щати и Китай подновиха усилията си за борба с глобалното затопляне. Специалният пратеник на САЩ по въпросите на климата Джон Кери проведе днес разговори с китайския си колега Се Чжънхуа в Пекин.

Continue Reading

Previous: Дайте му само 4 дни и това чудо ще изсмуче всички токсини и гадости от тялото ви
Next: Спомняте ли си големия Иван Балсамаджиев? Той казваше: Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да не се ражда

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.