Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българка изостави мегабизнес в България, за да стане кралица на имотите в Тайланд
  • Новини

Българка изостави мегабизнес в България, за да стане кралица на имотите в Тайланд

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
bgwetgfgfgrr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българка с агенция за недвижими имоти в Тайланд на остров Пукет. Нейното име е Бориславаа Бочева. Тя членува и в клуб на крупни тайландски инвеститори и предприемачи. Не се е замисляла къде е ключът към успеха ѝ, но признава, че е общителна, жизнерадостна, оптимистично настроена и това много ѝ помага в контактите.

„Хората казват, че ги зареждам с позитивна енергия, че им е добре около мен, че ги вдъхновявам, давам им една сигурност и ги „дърпам“ напред“, споделя Борислава пред BG Voice.

Родена е във Варна, расте като ученолюбиво дете и отличничка. Когато е на седем години, попада във Велинград, където майка ѝ се омъжва за втори път. „Този град по-късно се оказа много важен за развитието ми“, казва тя. Завършва във Варна математическата гимназия и специалност „Маркетинг и мениджмънт“ в Икономическия университет. Има и две следдипломни квалификации по специалността във Виена.

И до днес е много благодарна на втория си баща, Ангел Римпев, който става нейна опора и основна фигура в живота ѝ. Директор е на мебелно предприятие във Велинград – най-голямото в България.

Още по комунистическо време, през 1984 г., Ангел се запознава с Ингвар Кампрад – вече покойния основател и собственик на верига магазини за домашно обзавеждане, и стават много близки приятели. След промените Кампрад казва на Римпев да се отдели, да започне собствен бизнес. Той прави малка мебелна фабрика в Костандово до Велинград, която се разраства много. Произвежда мебели почти изцяло за износ, в нея работят 300 човека.

„Аз току-що завършила, а баща ми звъни във Виена и ми казва: „Слушай, прибирай се тук, защото продават по приватизация предприятието „Булгарплод“ във Велинград. Смятам да ти го купя като бизнес, да се развиваш самостоятелно“. А аз бях на 24 години, какво разбирам от „Бургарплод“, спомня си Боби.

Баща ѝ изтегля заем, който връща с продукция, и младата Борислава изведнъж се сдобива с десетина магазина и четири склада за плодове и зеленчуци. Съгласно изискванията по приватизацията, тя инвестира в голям хладилник за замразяване на плодове, но няма суровини. Кандидатства по програмата „САПАРД“ и засажда 100 дка с малини, които стигат по-късно до 400 дка.

Борислава е от първите и основни доставчици на верига супермаркети на различни екзотични плодове като рамботани, мангустини. В бизнеса се включва и съпругът ѝ Валери Бочев и около осем години се занимават с това. Борислава продължава да строи складове, защото има доста свободни земи. Днес тя притежава 15 промишлени склада, които отдава под наем.

„Когато се прехвърлихме на Пукет, продадохме бизнеса с малините, защото, макар и изключително доходен, беше много тежък. През 2008 г. имахме 300 човека работници, бяхме достатъчно успешни, за да не емигрираме, но бизнес средата стана неуслужлива, недружелюбна, тежка. Казахме си, че животът не е само пари, той е в удоволствието да го живееш“, споделя Боби.

След една почивка на Пукет през 2010 г. вземат решение да се преместят там. Разпродават бизнесите, които са им трудни за управление от дистанция, и оставят складовете, които отдават под наем. Дъщеря им Валерия е на четири години и половина.

„Всички ме питат защо точно Пукет сме избрали. Тук има едно усещане за свобода, което витае във въздуха, в пространството, в енергията… Трудно е за обяснение, особено на хора, които не са идвали тук да го усетят. Но тук просто се диша свободно. Има една лекота в общуването с хората, в бизнеса, във всичко. Нещата стават, не казвам лесно, но свободно“, разказва Борислава.

Днес Валери има фирма за коли под наем, а Борислава – агенция за недвижими имоти, с три офиса на Пукет и 12 агенти от различни националности, покриващи почти всички езици на острова, на който живеят хора от 60 националности. Занимават се изцяло с продажби на скъпи луксозни обекти, в които все повече инвестират местни предприемачи.

На Пукет, като туристическа дестинация и място за постоянно живеене, бизнесът с недвижими имоти е много динамичен и бързо развиващ се. „Работата ми е изтощаваща, но и много удовлетворяваща. Спечелих доверието на големите инвеститори и търсят мен за продажбите на имотите, които строят, защото съм вече утвърдено име“, казва Борислава.

За работата си тя няколко пъти е награждавана от „The Luxury Network“ – наградите на международния клуб за производители на луксозни стоки, в раздела за луксозни недвижими имоти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търсят се 200 000 работници, висшето не е задължително, а заплатата голяма
Next: Ако вие или някой около вас получи инфаркт – имате точно 10 секунди да го спасите- Вижте как

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.