Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Неделя Щонова отказала брак на милионер и живот в 5-звезден лукс
  • Новини

Д-р Неделя Щонова отказала брак на милионер и живот в 5-звезден лукс

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
neddqrqrsrwq.jpg

д-р Неделя Щонова е едно от най-любимите ни лица от екрана. Красивата дипломирана
докторка всяка
седмица дава ценни съвети на зрителите, а самата тя е пример за здравословен и
физически активен начин на живот.

Но едва ли подозирате, че грациозната д-р Щонова е имала шанс да живее живот на милионерка не къде да е, а далеч зад Океана!

 

Днес Неделя нямаше да радва мъжката телевизионна аудитория, ако преди години
животът на
милионерска съпруга я бе изкушил. Чаровната докторка е била пред
брак с американски богаташ , но за негово изумление избягала от 5-звезден лукс, за да се върне в родината си, предават от ПИК.

 

 

В плен на сексапила на д-р Щонова попаднал янки по време на специализацията й
във Висше училище по медицински науки “Уайл Корнел” в Ню Йорк. Тогава тя била
на 26 години. “Можех да се омъжа за милионер.

 

Трябваше да остана в Америка. Щях
да живея в къща с 9 стаи, в двора имаше три далматинеца и езеро с два лебеда.
По сценарий се предвиждаше да тичам из околността с разперени, безделни ръце и
да дремя в пристанището на тази “луксозна сполука”.

 

Концерти, лакирани каляски, кина, обяди. Щях да играя тенис по цял ден и да свиря
на пиано “Фантазия в две части” от Бах. Но не беше и не е моето нещо това. Сама
да пъхна дулото на този безсмислен живот, в дясното си ухо?! Изпълнена с нежелание да се гръмна
с подобна нелепост, аз се прибрах в България”, призна д-р Щонова.

С днешна дата тя никак не съжалява за решението си да зареже каляските и безделието,
което можел да й подсигури американският й съпруг.

 

Освен, че е телевизионна звезди,
онзи ден докторката получи награда от Българската академия на науките. Отличието
“Медии и социално отговорно поведение в условията на глобална пандемия”, част
от шестото издание на Националните Медицински награди 2020, ѝ връчи академик Богдан
Петрунов.

 

“Ние сме продукт на изборите, който правим. Това е. Искам да давам на хората.
Искам да привнасям смисъл, знания и светлина в разрешаването на проблемите. Понякога
успявам, друг път не успявам. Затова и самата аз не спирам да търся познанието.
Затова написах и защитих докторска дисертация. Просто се чувствам добре, когато правя смислени неща.

 

За другите хора. Искам да помагам. За мен, за мира в моя ум и сърце, щастието
е в труда, в даването, в помагането. Обичам работата си, обожавам я!”, добяви
любимата тв докторка на зрителите. Иначе, след отказания брак на американския
милионер, в личен план днес д-р Щонова е щастливо омъжена за своя съпруг – архитект
Валентин Маринов.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дойде най-черната вест за бизнесмена, прострелял се на пейка под връх Аида
Next: Лекар: Яжте това поне веднъж месечно и ще имате здрав мозък до 100 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.