Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Неделя Щонова отказала брак на милионер и живот в 5-звезден лукс
  • Новини

Д-р Неделя Щонова отказала брак на милионер и живот в 5-звезден лукс

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
neddqrqrsrwq.jpg

д-р Неделя Щонова е едно от най-любимите ни лица от екрана. Красивата дипломирана
докторка всяка
седмица дава ценни съвети на зрителите, а самата тя е пример за здравословен и
физически активен начин на живот.

Но едва ли подозирате, че грациозната д-р Щонова е имала шанс да живее живот на милионерка не къде да е, а далеч зад Океана!

 

Днес Неделя нямаше да радва мъжката телевизионна аудитория, ако преди години
животът на
милионерска съпруга я бе изкушил. Чаровната докторка е била пред
брак с американски богаташ , но за негово изумление избягала от 5-звезден лукс, за да се върне в родината си, предават от ПИК.

 

 

В плен на сексапила на д-р Щонова попаднал янки по време на специализацията й
във Висше училище по медицински науки “Уайл Корнел” в Ню Йорк. Тогава тя била
на 26 години. “Можех да се омъжа за милионер.

 

Трябваше да остана в Америка. Щях
да живея в къща с 9 стаи, в двора имаше три далматинеца и езеро с два лебеда.
По сценарий се предвиждаше да тичам из околността с разперени, безделни ръце и
да дремя в пристанището на тази “луксозна сполука”.

 

Концерти, лакирани каляски, кина, обяди. Щях да играя тенис по цял ден и да свиря
на пиано “Фантазия в две части” от Бах. Но не беше и не е моето нещо това. Сама
да пъхна дулото на този безсмислен живот, в дясното си ухо?! Изпълнена с нежелание да се гръмна
с подобна нелепост, аз се прибрах в България”, призна д-р Щонова.

С днешна дата тя никак не съжалява за решението си да зареже каляските и безделието,
което можел да й подсигури американският й съпруг.

 

Освен, че е телевизионна звезди,
онзи ден докторката получи награда от Българската академия на науките. Отличието
“Медии и социално отговорно поведение в условията на глобална пандемия”, част
от шестото издание на Националните Медицински награди 2020, ѝ връчи академик Богдан
Петрунов.

 

“Ние сме продукт на изборите, който правим. Това е. Искам да давам на хората.
Искам да привнасям смисъл, знания и светлина в разрешаването на проблемите. Понякога
успявам, друг път не успявам. Затова и самата аз не спирам да търся познанието.
Затова написах и защитих докторска дисертация. Просто се чувствам добре, когато правя смислени неща.

 

За другите хора. Искам да помагам. За мен, за мира в моя ум и сърце, щастието
е в труда, в даването, в помагането. Обичам работата си, обожавам я!”, добяви
любимата тв докторка на зрителите. Иначе, след отказания брак на американския
милионер, в личен план днес д-р Щонова е щастливо омъжена за своя съпруг – архитект
Валентин Маринов.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дойде най-черната вест за бизнесмена, прострелял се на пейка под връх Аида
Next: Лекар: Яжте това поне веднъж месечно и ще имате здрав мозък до 100 години

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.