Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Почина най-богатият български лекар д-р Методи Янков
  • Новини

Скръбна вест: Почина най-богатият български лекар д-р Методи Янков

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
qwqwrsirkwkrw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Почина най-богатият български лекар, болничен мениджър и общественик д-р Методи Янков, специалист с над 40-годишен управленски опит в здравеопазването.

Той е свекър на моделката Гери Дончева, която преди по-малко от година го дари с внучка Мария Магдалена. Красавицата работи за д-р Янков като пиар на болница „Сердика“.

Янков минаваше за един от най-богатите медицински работници у нас. За миналата 2022-а година той е декларирал 827 041 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи. Според хора от бранша по състоятелност може да го конкурира само кардиохирургът с поршето проф. Генчо Начев и прочутата докторска фамилия Мазнейкови.

Д-р Методи Янков е роден в гр. Дупница и е завършил Медицинска академия – София през 1979 година.

През 1984 година придобива специалност по Акушерство и гинекология, а по-късно придобива специалност по Социална медицина и Икономика на здравеопазването, съответно през 1990 и 1992 година, както и две магистратури – по социални дейности и обществено здравеопазване и по здравен мениджмънт.

Започва работа като хирург в Районна болница – гр. Бобов дол, след което е работил осем години като акушер-гинеколог в Районна болница – гр. Дупница. От 1993 година е бил изпълнителен директор на Първа акушеро-гинекологична болница „Света София“.

Изпълнявал е ръководни длъжности в Министерство на здравеопазването, бил е изпълнителен директор на Столичен медицински холдинг. Той е първият директор на Столична здравноосигурителна каса.

Той основа и управлява от 2010 година до днес МБАЛ „Сердика“. Д-р Янков бе основател и учредител на Националното сдружение на частните болници, представител на лечебното здравеопазване в работодателски организации и участник във всички форуми, целящи развитие на здравния сектор у нас.

Бе дългогодишен, уважаван и активен член на Българския лекарски съюз и Българското дружество по акушерство и гинекология.

Опелото ще се отслужи в петък – 21 юли 2023 година – от 10.00 часа в църквата на Православния гробищен парк „Св. Архангел Михаил“ в Бояна на ул. Бояна парк №4.

Светла му памет!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турция обяви: Подготвяме се за опустошително земетресение в Истанбул от 7,6 по Рихтер
Next: По читателски сигнал: „Заведение в Несебър предлага вода за 7 лв.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.