Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как лекар спасил милиони деца с обикновена морковена супа
  • Новини

Как лекар спасил милиони деца с обикновена морковена супа

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
gsdgsdggg.png

Представете си, че за около 150 години от 100 родени деца, 24-30 от тях не доживяват дори до една година. И една от основните причини била баналната диария. Добре, че през 20-ти век се появил педиатърът Ернст Моро, който с вълшебната си супа от моркови успял да намали наполовина смъртността сред децата.

Вълшебната супа

Страшно е да се мисли, но само преди век и половина средната продължителност на живота на човек е била наполовина от сегашната. Разбира се, това не означава, че нашите предци са живели до 35-40 години и са умирали от старост. По-голямата част от приноса към тази цифра се дължи на детската смъртност.

Но тогава се появява лекар, който спира тази задача – педиатърът Ернст Моро. Днес бихме нарекли Моро словенски лекар, тъй като той е роден на 8 декември 1874 г. в столицата на съвременна Словения, в Любляна. Но в онези далечни години това е само един от градовете на Австро-Унгарската империя.

През 1908 г. педиатърът Моро прави голямо откритие, което успява да бъде обяснено едва след 100 години. Рецептата бола лесна – половин килограм моркови се пасират, заливат се с литър вода, овкусяват се с три грама сол и се изпаряват до общ обем от един литър.

Едва през 2002 г. се изяснило, че ползите от супата са в образуваните в нея киселинни олигозахариди, които попадат в разтвора от морковите. Те пречат на бактериите да се прикрепят към чревната лигавица. Друго проучване показало, че благодарение на тези свойства, супата лекува дори диария, причинена от устойчивите на антибиотици бактерии.

Незаслужената забрава

Днес малцина знаят за Ернст Моро и за съжаление той не получил значително признание и награди.

Именно той прави откритието, че децата, хранени с майчино мляко, са много по-устойчиви на болести (много по-късно стана ясно, че бебетата „натурално“ мляко са защитени от майчините антитела, за разлика от „изкуственото“).

Именно Моро открил лактобацилите, съдържащи се във ферментиралите млечни продукти, и показал ползите от тях. Именно той открил рефлекса, който присъства при дете през първите месеци от живота: ако издадете остър звук близо до главата на бебето, тогава той първо ще разпери ръце, разпервайки пръстите си, а след това ще събере ръцете си, стискайки ги.

Ако няма този рефлекс, това е признак на увреждане или депресия на централната нервна система. Именно чрез рефлекса на Моро, или по-скоро поради липсата му, може да се подозира например церебрална парализа.

Изненадващо, въпреки всичките си заслуги, Моро живее скромен живот, не получава награди (той дори не е номиниран за Нобелова награда за медицина нито веднъж). Но пък имал късмета да оцелее в Третия райх.

Налага се само през 1936 г. да напусне професорството си в Хайделберг „по здравословни причини“ (всъщност заради съпругата си еврейка), но до 74-годишна възраст той прави това, което обича.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя сложи кора от банан в хладилника и само след 15 минути се отърва от проблема, който я тормозеше от години
Next: Любов пламва между пациент и лекуващата му лекарка, тя дори забременява, но разбира за голямата му тайна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.