Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Софиянци му намериха цаката, яйцата им излизат под 10 стотинки
  • Новини

Софиянци му намериха цаката, яйцата им излизат под 10 стотинки

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
fdsgeggggdg.png

Софиянци масово купуват кокошки-носачки за яйца, предаде БГНЕС. Целта на търсенето на птиците е да се премине към собствено производство на яйца. Преди Великден се очаква ново поскъпване на яйцата, а при собственото производство – в зависимост от фуражите и допълнителните храни, себестойността на едно яйце идва дори под 0.10 лв., казват експерти.

Качеството на домашната продукция обаче няма и нотка на сравнение с това в магазина, казва Биляна Иванова – собственик на малък кокошарник с 10 кокошки-носачки в столично село.

„Купих кокошките още като ярки през ноември миналата година. Живеят в специално изграден за целта кокошарник. Със съпруга ми преценихме, че двете ни деца – на 2 г. и на 5 г., заслужават да отраснат с качествена храна“, казва жената. Четири месеца по-късно кокошките проносили, като средно една кокошка снася по едно яйце на два дни, а понякога – в зависимост от породата, и по-често.

В столицата намаляват пазарите за животни – имаше такъв на Подуяне, но сега остана само този в Горна Малина – моите животни са оттам, казва Иванова.

„В момента цената на ярка /млада женска кокошка, която все още не е проносила/, върви между 16 и 25 лв. в зависимост от породата. Най-предпочитани са „Ломан Браун“ заради огромната носливост“, допълва Иванова. Тя отглежда и птици от Костинброд – специално селектирана порода, която се различава с големите си размери на животните и яйцата.

„Храня кокошките с най-обикновена смеска от жито, царевица и слънчоглед. През зимата им купуваме и режем марули, зелето също е много полезно за тях. Чувал от 10 кг. смеска за кокошки, която не съдържа ГМО-култури и трупно брашно, струва 10 лв.

Допълнително храним птиците със специални витамини на блокчета, които съдържат глина, морски черупки, магнезий, червен камък, черупки на стриди, песъчинки, бирена мая, и други. Отделно, през ден-два ги пускаме да пасат по двора, в който също отглеждаме чиста продукция, и не пръскаме с никакви препарати. Вярвам, че здравото животно създава полезни продукти за нашето здраве“, допълва Иванова.

Тъй като семейството ѝ живее и работи в столицата, кокошките са снабдени със специални автоматични хранилки, поилки и полози за снасяне. „На практика ходим веднъж на 2-3 дни, само за да съберем яйцата, и да им презаредим храна и вода. А децата вече са свикнали да ги галят и гушкат“, казва стопанката.

Често и кокошките са първи приятели в игрите на двете й деца. “Знам за приятели, които отглеждат кокошки на тераса на последния етаж на блок в нова кооперация в един от елитните столични квартали”, казва Иванова.

 

На въпрос не се ли страхува от птичия грип, чиито случаи вече са регистрирани на територията на страната, Иванова коментира, че кокошките ѝ живеят в специално построена къща, не нощуват никога навън, и нямат никакъв досег с чужди птици или животни.

На ден една кокошка консумира по около 100-120 грама храна, което означава, че на ден 10-те кокошки изяждат по около килограм храна, на стойност около 1 лев. Дори и след калкулиране на скъпите витамини за птиците, при пълно пронасяне на всички животни се очаква сегашната бройка от 5 яйца на ден да достигне поне 9. Така инвестицията и в кокошките, и в кокошарника им, напълно се изплаща.

„Въпросът тук не е за пари. А за това, че яйцата винаги са били супер храна. От години у нас в магазинната мрежа се предлагат яйца, обозначени с цифрите от 0 до 3. Въпреки че много българи са наясно, че цифрата 3 индикира яйца от ферми с клетки, а тези маркирани с 0 идват от кокошки, отглеждани свободно, малцина са наясно с действителната разлика между отделните методи на отглеждане.

Става въпрос за това, че тези с маркировка „3“ се отглеждат в тесни клетки във ферми, където не могат дори да се завъртят, чупят си крилата и краката от теснотията, често са канибали, преживяват огромен стрес по време на отглеждането си, кълват се една друга до смърт, и всичко това отива в яйцата им. Маркираните с „2“ са отглеждани върху скаров под – често по птицефермите, но те никога в живота си не виждат слънчева светлина, нито пък някога са стъпвали върху трева.

Тези с маркировка с номер 1 се отглеждат на открито, а тези с 0 – точно както нашите – на свободна паша, с чиста храна и без лекарства и антибиотици. За тях ЕС ясно посочва, че кокошки, отглеждани свободно, трябва да имат постоянен достъп до зелени площи“, казва стопанката.

Здраво животно няма нужда от антибиотици, категорична е Иванова.

Яйцето се познава по жълтъка – ако той е жълт, животното е хранено предимно с царевица. Ако е по-скоро оранжев или светлооранжев, значи птицата е консумирала семена, но и е била на свободна паша, тоест, намирала си е трева и червейчета, които са изключително полезни за нея.

Тази година Великден посрещаме с изключително наши си яйца, вкусът – и най-вече качествата им – нямат нищо общо с тези от магазина, казва Иванова. Категорична, е, че при първа възможност ще разшири стопанството си /държавата позволява нерегистрирано отглеждане на до 50 бр. кокошки-носачки, бел.ред./, и допълва, че в последните години все повече хора се завръщат на село заради възможността сами да отглеждат храната си.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Надарено дете: Психолог откри фини знаци, които родителите често пренебрегват и които сочат към бъдещ гений
Next: Най-възрастният шофьор на камион в света работи по 12 часа на ден, току-що е подновил шофьорската си книжка

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.