Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф.Рачев с ранна прогноза за август – задават се зловещи жеги
  • Новини

Проф.Рачев с ранна прогноза за август – задават се зловещи жеги

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
raccheevbwes.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ако до преди месец всички се молихме дъждовете най-сетне да престанат и слънцето да ни се усмихне, то сега положението е тъкмо обратното. Рязкото скачане на живака през последната седмица направи Балканите едно от най-горещите места по нашите географски ширини.

Ще продължи ли тази тенденция и какво да очакваме от времето през август – коментира проф.Георги Рачев:

„През следващите дни сигурно ще видим човешкото безумие, а това е паленето на огън на открито. С всеки изминал ден пожароопасността расте много сериозно и паленето на огън навън, особено когато има вятър, ще доведе до пожари. Ще бъде като барут, една клечка да се драсне, няма спиране. В дългосрочен план ни очаква топло време „. Това заяви климатологът проф. Георги Рачев по bTV.

По думите му в тези горещи дни възрастните хора щъкат между 13 и 17 следобед, а по-скоро трябва да бъдат на дълбока сянка и на хладина. Няма кой друг да ни пази освен ние да се пазим сами, припомни той и посъветва тези, който шофират, да си дават почивка поне за едно кафе.

„В Северна България няма да ги има тези 40 градуса от вчерашния ден и студеният фронт ще бъде на юг. В североизточна България има вероятност да прегърми“, прогнозира той.

„София в събота и неделя ни очаква леко захлаждане и ще можем да си поемем глътка въздух. Ще има студена вълна в събота и неделя, а от понеделник започва втората голяма топла вълна.

Във вторник, сряда и четвъртък в София градусите отново ще достигнат 34-35. В Пловдив, 38-39 градуса, вторник сряда и четвъртък, а след това ще има захлаждане. В Стара Загора времето ще бъде абсолютно същото както в Пловдив – над 38-39 градуса във вторник, сряда и четвъртък“, прогнозира експертът.

„На морето евентуално с този топъл вятър от брега към морето температурите първоначално ще бъдат много високи, а след това ще се нормализират и с една тениска отгоре може да изкараш както на плажа, така и в дискотеката.

Във Варна ще има нормален бриз от югоизток, с идващ от морето въздух, слънцето ни е закачено, очакват се 28-29 градуса. При русенците 38-39 градуса за днес, събота и неделя една идея по-малко горещини. Плевен 39-40 градуса ще отчете термометърът. Във Видин ще бъде малко по-хладно, след това идва ред на турбо жегата, коментира още той.

За тези температури ще си говорим през юли и август. Очаква се евентуално захлаждане към 22-25 юли. Ще имаме сухо време и като цяло сух август. Лятото ще бъде топло и сухо. Имам идея, че към 25 ще става по-топло, заключи климатологът.

„В САЩ, Финикс не са падали под 47 градуса температура. В Испания и Италия ще бъде горещо. На Балканите също ще бъде много горещо. В Кувейт и Ирак е много горещо, до 50 градуса.

Цялата част на северното полукълбо ще бъде много горещо. От 1991 г. насам всяка втора година средностатистически имаме температура от 40 градуса“, коментира той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мухълът и мръсотията ще изчезнат пред очите ви. Ще ви покажа един трик, с който фугите между плочките ще блестят като нови
Next: Билката на Архангел Михаил, която лекува над 100 болести

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.