Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спомен за Дядо Добри – светецът от Байлово, който днес щеше да навърши 109 години
  • Новини

Спомен за Дядо Добри – светецът от Байлово, който днес щеше да навърши 109 години

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
gegdfgdfgrrrr.jpg

В деня на 109-ата годишнина от рождението на дядо Добри от Байлово се връщаме към спомените за този “тих ангел”, който остави следа в сърцата на мнозина. Журналистът Борислав Радославов, автор на книгата “Дядо Добри – светецът от Байлово”, разказва за неговия живот и влияние в интервю за “Нашият ден”, пише БНР.

 

“Дядо Добри беше истински пример за доброта и човечност, към които трябва да се стремим. Той непрекъснато препоръчваше на хората да бъдат търпеливи и смирени, защото търпението ни води към смирението. Вярата беше източникът на сила за него и успяваше да прехвърли значителна част от тази вяра на другите“, казва той.

 

Срещата с Борислав Радославов се е състояла в двора на църквата в Байлово, където Дядо Добри прекарва последните години от своя живот. Там те разговарят дълго за надеждата и вярата.

 

“Неизчерпаемата щедрост на Дядо Добри го караше да дарява на манастири в цяла България. Той беше истински благодетел, който се грижеше за нуждаещите се и подкрепяше религиозните общности“, споделя Радославов.

 

Сдружението “Азбукари” също отдаде заслуженото признание на Дядо Добри. Председателката на организацията, Цвета Кирилова, споделя в интервю за “Нашият ден“, че отдавна се борят за изграждането на паметник в “памет на този почтен човек“. Те считат, че е важно да запазим доброто и да издигнем Дядо Добри на пиедестал, тъй като неговите ценности са от съществено значение за нашето общество.

 

“Той е един от най-великите морални примери в наши дни, а неговият аскетичен начин на живот и неизчерпаемата му щедрост се превръщат във въздигнат нравствен модел“, казва Кирилова.

Така днес си припомняме “тихия ангел” от Байлово, Дядо Добри, и възхваляваме неговите добри дела и влияние върху хората. Неговата вяра, търпение, смирение и щедрост продължават да ни вдъхновяват и да ни напомнят за важността на доброто в света, който живеем.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди обед остана без Сашо Кадиев, гледахме го цели 12 години на екран, ето какво сподели той
Next: Мъжът, който си поръча 3 пържоли за 650 лв сподели, че преди дни поръчал цяло агне, хапнали си 30 човека

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.