Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стопанин изоставя безкракото си куче насред улицата – това, което се случва след това, е невероятно
  • Новини

Стопанин изоставя безкракото си куче насред улицата – това, което се случва след това, е невероятно

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
stqtsahhqwh.png

Никога не спира да ме учудва колко нечувствителни могат да бъдат някои хора към животните. Те са толкова невинни същества и заслужават цялата любов, която могат да получат.

Видео, което стана вирусно и предизвика реакции по целия свят, показва как точно някои могат да малтретират животни…

 

 

Филмът показва кола, която се движи по улица в Сао Леополдо, Бразилия. Изведнъж колата спира и от нея излиза жена.

След това тя отваря задната врата и измъква две кучета. Сигурно си мислят, че ги очаква забавно приключение.

 

Когато скоро разбират, че собственикът им възнамерява да ги изостави точно там, те нетърпеливи да се върнат в колата. Но жената избира да допусне само един от тях…

Другото куче седи тъжно на тротоара, докато собственикът затваря вратите на колата и ускорява. Това, което тя не знае, е, че целият инцидент е заснет на видео.

 

 

сам и отчаян

Бедното куче на име Тинтин не е само и изоставено. Освен това е с тежко увреждане, като единият му преден крак е деформиран, а другият е ампутиран. Може да се движи само като подскача на задните си крака.

След безплоден опит да избяга след предполагаемото си „семейство“, той се отказа. Сега беше оставен на произвола на съдбата и не знаеше какво да прави.

 

 

Оказва се, че съпругът на жената работи на улицата и поне има по-топло сърце от нея. Той видя Тинтин и реши да го вземе със себе си. Но и той не прибра Тинтин у дома… Вместо това го заведе в кучешки приют, където остави горкото куче навън.

За един ден Тинтин беше изоставен два пъти. Но късметът щеше да се промени за него.

 

Филмът се разпространява по целия свят

След като видеото се разпространи и стана вирусно, интересът към осиновяването на Тинтин беше огромен сред обществеността. Мнозина се свързаха с кучешкия приют с желание да се погрижат за сладкото куче.

Но местният приют за кучета, наречен Семпа, се грижи добре за Тинтин. Тук той е добре. Те няма да бързат да му намерят нов собственик, както си представих, ако отново трябваше да премине през същото лошо отношение…

 

 

Сега приютът провежда няколко задълбочени интервюта с тези, които са изразили интерес да осиновят Тинтин.

„Не бързаме. Той е добре с нас и ние няма да го пуснем, докато не можем да гарантираме, че това е отговорно осиновяване“, казва Андерсън Рибейро, президент на Sempa.

 

 

Наистина се надяваме, че накрая Тинтин ще намери любящ дом. Той наистина го заслужава след всичко, което преживя!

Вие също бяхте ли трогнати от съдбата на Тинтин и ужасени от поведението на собственика му? Моля, коментирайте и споделете статията с приятелите си във Facebook!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Красива и полезна, а ние или я прескачаме или я газим – билката, която може да спаси човешки живот
Next: Климатикът изпрегна точно в най-голямата жега! Добре че имам сръчен мъж и празни бутилки: хем ни е хладно, хем не плащам ток

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.