Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерия с наследството за милиони на Дража Вълчева
  • Новини

Мистерия с наследството за милиони на Дража Вълчева

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
dfhfdhhhhh.png

Какво се случва с австрийското наследство на Дража Вълчева, питат се старейшини от БСП 6 години след смъртта на видната БКП функционерка. Фаворитката на Тодор Живков почина на 26 май 2016 г. след инсулт, който я покоси по време на съня й.

След кончината й не стана ясно каква е съдбата на имотите й във Виена, заради които навремето Вълчева си навлече омразата на много свои партийни другари.

След промените за известно време се говореше, че желязната лейди на БКП се е преместила със семейството си в австрийската столица, където разполагала не само с жилище, но и с магазини, които отдавала под наем. Повечето от тях се ползвали за цветарници, а с апетитните имоти за милиони Вълчева се била сдобила още докато се ползвала с благоразположението на Тато, както и с твърдите си позиции в партията.

Към днешна дата никой от живите й съратници не знае какво се е случило с имотната й империя в Австрия, пише вестник „Ретро“. Близки до Вълчева споделят единствено, че апартаментът й в центъра на София бил отдаден под наем.
До края на живота си Дража живееше в емблематичното жилище близо до Докторската градина в София, личен подарък към нея от бившия Първи.

Тя редовно можеше да бъде видяна на разходка в парка, куцукайки с бастун. Заради внушителните размери от близо 170 квадрата, отличната локация и аристократично обзавеждане с антикварна стойност цената на имота била колосално висока, съответно наемът не падал под 5 хиляди лева.

Пловдивското жилище на Дража, намиращо се на пъпа на града на централната ул. „Иван Вазов“, отдавна не е собственост на нейното семейство и е продадено на богат бизнесмен.

Единственото дете на Вълчева е дъщеря й Саша, която работи като учен към БАН. Тя е омъжена за бизнесмена и дипломат Пламен Грозданов, с когото имат двама големи синове.

Семейството развива множество бизнеси, сред които и винарска изба, но дъщерята на Дража е посветена основно на науката и работата си върху различни изследвания и разработки.

Именно при Саша би следвало да е отишло цялото наследство на видната БКП функционерка, която след демократичните промени беше изключена от БСП и изпадна в немилост.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Веселка от ФЕРМАТА с нов мъж
Next: Неприлична сума пари ще получат в събота тези зодии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.