Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вместо да прекарате 30 години в изграждане на къща, от която децата ви няма да имат нужда, направете това
  • Новини

Вместо да прекарате 30 години в изграждане на къща, от която децата ви няма да имат нужда, направете това

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
hhrthfghhghf.png

Архитектът Александър Бородин даде на читателите ни 3 добри съвета за изграждане на къща , а неговият подход се основава на това да не строите къщите като сгради, в които никой няма да живее, а да мислите умно и да действате в съответствие с вашите нужди.

Ако планирате да строите къща или ваканционен дом, чуйте какво има да ви каже специалистът:

„Децата ви никога няма да имат нужда от къщата ви. Сега времената са точно такива. Навремето проектирахме “племенни къщи”, двуетажни и триетажни къщи за синове, снахи и внуци. Днес децата ни нямат нужда от такива домове.

Вашият син няма да иска да доведе снаха си в такава къща, а и няма да изчака да умрете, преди да се ожени…

Така че защо да строите къща за “300” години, да харчите невероятно количество пари и енергия и следващото поколение дори няма да има нужда от нея?”

 

Вместо това той предлага следното:

Съвет №1 – Изградете проста къща без сутерен или таван – само основите

Според него спестяванията са големи, ако се построи къща само с две спални, кухня и баня.

“Изчислете правилно ресурсите си и изберете каква къща ще построите без излишни разходи и тежести след 10-15 години.”

Съвет № 2  – Организирайте разумно пространството

„Ако вече строите къща, тя трябва да е точно по вашите мерки. Например, оставете прозорците на кухнята да гледат към пътя, така че докато миете чиниите, да виждате кой идва и да можете да сложите кафето да се вари.

Барбекюто трябва да бъде направено така, че да можете да се любувате на залеза, докато печете. Важно е къщата ви да е удобна за вас.”

 

Съвет номер 3  – Нямате нужда от басейн и гараж

„Ако построите басейн в задния двор, ще стане следното: първата седмица всички ще плувате. Месец по-късно ще плувате веднъж на две седмици, а след 3-4 месеца вече никой няма да плува в басейна. Защо? Няма да имате време за това. След това ще гледате на басейна само като на задължение за почистване, никога като източник на удоволствие.

Същото е положението и с гаража. Само 5% от хората оставят колите си в гаража. Защо? От мързел! С течение на времето гаражът се превръща в склад и след няколко месеца в него дори няма да има място за колата.

Така че се вслушайте в съвета ми и изградете умно, само най-основното.”

Continue Reading

Previous: Неприлична сума пари ще получат в събота тези зодии
Next: Сашо Кадиев разкри всички подробности за съдбоносното решение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.