Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Коста Костов показа снимки от почивката си в Халкидики и направи печално за Черноморието сравнение
  • Новини

Проф. Коста Костов показа снимки от почивката си в Халкидики и направи печално за Черноморието сравнение

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
sgwgegsdgdggg.png

Известният ни лекар проф. Коста Костов е на почивка на Халкидики. В своя публикация във фейсбук той споделя своите впечатления от летуването
в Гърция.

“Някъде между Касандра и Ситония съм. Спокойствие, чисто море, безплатни шезлонги
и чадъри (достатъчно е да поръчаш една сода, кафе или бира), страхотно обслужване,
безупречна кухня. Никъде не се виждат захвърлени остатъци от храна, празни бутилки,
камо ли просташки плажни изпълнения от целия спектър на българския фолк-манталитет.

 

Ресторант “Elia” на 50 метра от плажа е уникален – обслужване, рибни деликатеси,
чистота, усмивки, дружелюбност, здравословна кухня”, пише той.

 

След това прави и сравнение с почивката на Черноморието и каква е причината да
не можем да предложим същата услуга в България.

 

“Не става реч за дефицит на патриотизъм, а за умение да предложиш същото и в
България. И никакви обяснения за всякакви липси не могат да оправдаят нелепото
печалбарство, което, с малки изключения, е емблема на българския туризъм. За този
нелеп провал не са виновни природни катаклизми или лошата реклама, а всички ние,
които допуснахме алчността и егоцентризма да надделеят и този провал да превърне
България в туристическа дестинация за социална прослойка от чужди туристи, които
идват за да се напият евтино на Слънчака и да въртят гюбеци в нощните клубове.

 

За финал.

В близкия басейн ме заговаря грък. Пита ме от коя страна идвам. Отговарям с апломб
– България. Мълчи 2-3 минути, приближава до мен и ми прави “комплимент” – Сандански,
Тони Дачева, Преслава, Емилия… С това изчерпва своите знания за съседна България.
Това е нашият образ за средностатистическия грък, случайно срещнат в съседна Гърция.

 

Сега всеки от вас да “хване” първата мисъл, която му хрумва, когато каже – Гърция.
Съгласявате се с мен, нали?

 

ПС. Помня как изглеждаше Слънчев бряг, сътворен от арх. Никола Николов, и в какво
го превърнаха “патриотите”, милеещи за българския туризъм. Бургазлии в този случаи
биха казали: гъзлиите разкатаха майката на бургите”, допълва кардиологът.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба Ванга: да се предпазите от уроки и лоши очи дръжте това в къщата си
Next: Поклон. На 40-години в разцвета си почина гениалният Антон Черепеников

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.