Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма край! Отново променят формулата за минималната заплата, а в чужбина
  • Новини

Няма край! Отново променят формулата за минималната заплата, а в чужбина

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
fsdfbbfbfbf.png

Формулата за определяне на минималната заплата ще бъде променена. Механизмът за определяне на минимална заплата съобразно европейските регламенти е бил тема на разговор между министъра на труда Иванка Шалапатова и представители на АИКБ.

“Имаме готовност да възобновим дейността на създадената работната група по тази тема и да инициираме предложения за промени”, е заявила министър Шалапатова.

 

Предишният парламент реши, че минималната заплата ще бъде 50% от средната за страната. Според прогнози на Министерство на финансите при спазване на тази формула от януари 2024 г. минималната заплата трябва да стане 935 лв. Но в социалното министерство обмислят възможности за промяна на тази формула.

В министерството подготвят и пенсионна реформа. Целта е да създадем екип с участието на социалните партньори и международни експерти с опит в дизайна на пенсионни модели, за да могат да бъдат решени основните проблеми, е заявила министър Шалапатова.

 

 

 

В същото време минималната заплата в България е пет пъти по-ниска, отколкото в Германия и над четири пъти по-малка отколкото във Франция. През юли 2023 г. минималната заплата у нас е 780 лв., което прави 398,81 евро, пише  в.Труд.

В Германия минималната заплата е 1997 евро, а във Франция е 1747,20 евро, показват данни на европейската статистическа служба Евростат.

Минималната заплата е увеличена от средата на годината в осем страни от ЕС. Това са Чехия, Гърция, Испания, Франция, Люксембург, Унгария, Нидерландия и Полша.

Най-голямо е увеличението на минималната заплата в Люксембург – със 120 евро до 2508 евро. Именно в Люксембурт е най-високата минимална заплата за страните от ЕС. От юли минималната заплата в Испания е увеличена с 93 евро до 1260 евро, а в Гърция – със 78 евро до 910 евро.

Минималната заплата в България не само е най-ниската в ЕС, но освен това в редица страни доходите нарастват по-бързо отколкото при нас.

В България минималната заплата е нараснала само с 36 евро, или с 9,8% спрямо месец юли миналата година. В Германия увеличението за същия период е с 14,8% или с 258 евро. В Литва през последните 12 месеца минималната заплата е нараснала с 15%, или със 110 евро, а в Полша – с над 26%, или със 169 евро.

Най-близо до нас са Румъния и Латвия, където минималната заплата е съответно 604 евро и 620 евро. Оказва се, че минималната заплата в Румъния е с над 50% по-висока от тази в България и северната ни съседка значително повече се е доближила до средните доходи в страните от ЕС.

Ако погледнем данните на Евростат за покупателната способност на минималната заплата, тоест както можем да си купим с нея, пак сме на последно място в ЕС. Но по този показател не сме пет пъти по-зле от германците, а сме само около три пъти по-бедни.

Причината за това е, че в страната все още има стоки и услуги, които са по-евтини отколкото в Германия, въпреки че част от храните в България вече са по-скъпи отколкото в Германия.

Ако направим сравнение с държавите в Европа, които не са членки на ЕС, пак се оказва, че сме едни от най-бедните.

От наличните в Евростат данни само в Албания минималната заплата е по-ниска, отколкото у нас. В Албания тя е 375 евро, като за година нараства със 107 евро или с 40%. Минималната заплата в Сърбия е 460 евро, в Турция е 474 евро, а в Черна гора е 532 евро.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чашата преля, тази грешка в Лидл я правят постоянно и аз започвам да говоря
Next: Един богаташ реши да обиди учителя пред всички! Отговорът ѝ беше невероятен!

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.