Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма край! Отново променят формулата за минималната заплата, а в чужбина
  • Новини

Няма край! Отново променят формулата за минималната заплата, а в чужбина

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
fsdfbbfbfbf.png

Формулата за определяне на минималната заплата ще бъде променена. Механизмът за определяне на минимална заплата съобразно европейските регламенти е бил тема на разговор между министъра на труда Иванка Шалапатова и представители на АИКБ.

“Имаме готовност да възобновим дейността на създадената работната група по тази тема и да инициираме предложения за промени”, е заявила министър Шалапатова.

 

Предишният парламент реши, че минималната заплата ще бъде 50% от средната за страната. Според прогнози на Министерство на финансите при спазване на тази формула от януари 2024 г. минималната заплата трябва да стане 935 лв. Но в социалното министерство обмислят възможности за промяна на тази формула.

В министерството подготвят и пенсионна реформа. Целта е да създадем екип с участието на социалните партньори и международни експерти с опит в дизайна на пенсионни модели, за да могат да бъдат решени основните проблеми, е заявила министър Шалапатова.

 

 

 

В същото време минималната заплата в България е пет пъти по-ниска, отколкото в Германия и над четири пъти по-малка отколкото във Франция. През юли 2023 г. минималната заплата у нас е 780 лв., което прави 398,81 евро, пише  в.Труд.

В Германия минималната заплата е 1997 евро, а във Франция е 1747,20 евро, показват данни на европейската статистическа служба Евростат.

Минималната заплата е увеличена от средата на годината в осем страни от ЕС. Това са Чехия, Гърция, Испания, Франция, Люксембург, Унгария, Нидерландия и Полша.

Най-голямо е увеличението на минималната заплата в Люксембург – със 120 евро до 2508 евро. Именно в Люксембурт е най-високата минимална заплата за страните от ЕС. От юли минималната заплата в Испания е увеличена с 93 евро до 1260 евро, а в Гърция – със 78 евро до 910 евро.

Минималната заплата в България не само е най-ниската в ЕС, но освен това в редица страни доходите нарастват по-бързо отколкото при нас.

В България минималната заплата е нараснала само с 36 евро, или с 9,8% спрямо месец юли миналата година. В Германия увеличението за същия период е с 14,8% или с 258 евро. В Литва през последните 12 месеца минималната заплата е нараснала с 15%, или със 110 евро, а в Полша – с над 26%, или със 169 евро.

Най-близо до нас са Румъния и Латвия, където минималната заплата е съответно 604 евро и 620 евро. Оказва се, че минималната заплата в Румъния е с над 50% по-висока от тази в България и северната ни съседка значително повече се е доближила до средните доходи в страните от ЕС.

Ако погледнем данните на Евростат за покупателната способност на минималната заплата, тоест както можем да си купим с нея, пак сме на последно място в ЕС. Но по този показател не сме пет пъти по-зле от германците, а сме само около три пъти по-бедни.

Причината за това е, че в страната все още има стоки и услуги, които са по-евтини отколкото в Германия, въпреки че част от храните в България вече са по-скъпи отколкото в Германия.

Ако направим сравнение с държавите в Европа, които не са членки на ЕС, пак се оказва, че сме едни от най-бедните.

От наличните в Евростат данни само в Албания минималната заплата е по-ниска, отколкото у нас. В Албания тя е 375 евро, като за година нараства със 107 евро или с 40%. Минималната заплата в Сърбия е 460 евро, в Турция е 474 евро, а в Черна гора е 532 евро.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чашата преля, тази грешка в Лидл я правят постоянно и аз започвам да говоря
Next: Един богаташ реши да обиди учителя пред всички! Отговорът ѝ беше невероятен!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.