Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Заведението по морето с пържолите за близо 400 лева може да понесе глоба между 50 и 70 хиляди лева
  • Новини

Заведението по морето с пържолите за близо 400 лева може да понесе глоба между 50 и 70 хиляди лева

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
fwqgweggddg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Санкцията, на която ресторантът може да се натъкне, варира между 50 хил. и 70 хил. лв., тъй като в техния ресторант не е посочено теглото на средната порция. Въпреки шегите, направени от клиента във фейсбук, жалбата му може да има последици за заведението.

Игнат Арсенов, отговорен за контролната дейност в Комисията за защита на потребителите (КЗП), обяснява, че нарушението се крие в обявената цена за грамаж. В менюто е написано, че 100 грама от споменатата пържола струват 35 лв., но клиентът не може да знае предварително теглото на своята порция.

Освен това, 35 лв. са цената за сурово месо, което намалява след термична обработка, което също не е допустимо.

Игнатов отбелязва, че обяснението за цената на суровото месо, което е предоставено от мениджъра на ресторанта, е неадекватно, тъй като в ресторант никой не купува сурово месо. Такава практика може да бъде приложена само за екзотични риби, които клиентът вижда живи и си избира. Законът обаче изисква, че цената трябва да бъде обявена за една порция, а не за сурово месо.

Специфичен текст в Закона за защита на потребителите гласи, че цените в България трябва да се обявят за единици от метричната система SI, като могат да бъдат в метри, килограми, кубични метри или на бройка. Когато цената се определя на килограм, тя трябва да бъде обявена по този начин, дори ако стоката се продава насипно.

В случая обаче ресторантът нарушава и друго изискване – да предостави информация за теглото на една такава пържола, така че клиентът да може да направи правилно заключение.

Според Габриела Руменова, основател на платформата „Ние, потребителите“, санкцията за такава нелоялна търговска практика може да бъде между 50 хил. и 70 хил. лева за първото нарушение.

Въпреки това, експертите по потребителска защита уточняват, че редът за налагане на такива санкции е малко по-сложен. Според закона, председателят на Комисията за защита на потребителите трябва първо да издаде заповед, с която обявява конкретната търговска практика за нелоялна и забранява да се прилага.

След това може да се наложи глоба чрез административен акт, който обаче ресторантът може да обжалва. Заповедта за забраната, обаче, не е обжалваема, и ако бъде издадена, това означава, че занапред цените няма да могат да се обявяват за 100 грама, а само за цяла порция.

Представители на бранша като Ричард Алибегов от Българската асоциация на заведенията и Марин Сотиров от Сдружението на заведенията в България също се включиха в разискването и изразиха опасенията си от отрицателната пропаганда срещу българския туризъм.

Нещо повече, предложиха съдебно разследване на идентичността на човека, който е отправил жалбата във фейсбук, за да се установи дали е било налице злонамерено действие или дезинформация, пишат от 24часа.бг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обявата, която разплака България -Баба предлага безплатна квартира в замяна на само едно нещо
Next: Адът се стовари върху Родос, хиляди хора опитват да се спасят, небето не се вижда

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.