Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България е време да научи истината за човека с пържолите за 500 лева, обяви шеф Манчев
  • Новини

България е време да научи истината за човека с пържолите за 500 лева, обяви шеф Манчев

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
rrrewfsdfsdfddd.png

Звездният готвач на Нова телевизия Иван Манчев влезе в студиото на Анна-Мария Конова.

Той си каза авторитетното мнение по скандала със сметката за рибай стек за 500 лева в ресторант на крайбрежната алея във Варна.

Случаят с неподготвения Пламен Христов от Беломорци, който направи панаир пред цяла България.

Той платил над 600 лева за “три пържоли” накара топ готвачите на България да обяснят за какво става въпрос.

“Клиентът има винаги право, но когато е информирам.

Ресторантът го е информирал перфектно за цената на стека.

Даже е евтино!”, това заяви категорично звездата на “Черешката на тортата” и “Кошмари в кухнята”.

 

Шеф Манчев беше видимо възмутен, че за въпросното месо се говори като за “пържоли”.

“Това не са свински вратни пържоли за 20 лева!”, каза той.

Според Манчев недоволният клиент няма никаква кулинарна култура.

Той намекна, че паралията Пламен, на който сметката му дойде висока, се е изложил доста и пред всички.

“Българският туризъм страна от такива хора”, коментира специалистът.

Шеф Иван Манчев не спести и острите си думи към държавния орган КЗП, който направи проверка по случая и реши, че има проблем с обявяването на цена за 100 грама.

Според най-прочутия български готвач Комисията за защита на потребителите е в грешка в този случай.

“Не са се допитали до професионалистите”, отсече шеф Манчев.

Той каза също, че в неговия ресторант също се случват подобни ситуации.

Затова той обръща специално внимание на персонала да обясняват подробно на клиентите какво точно поръчват, ако имат съмнения, че нещо не е ясно.

Но шефът наскоро трябвало да преглътне доста скъпа грешка, пак свързана с телешки стек.

Той обаче се приготвя с прошуто.

Клиент си го поръчал, но явно не разбрал, че в поръчката му има от свинския деликатес.

Той бил мюсюлманин и отказал поръчката, когато му била сервирана.

“Махнах му го от сметката”, призна шеф Манчев, който решил да приеме, че грешката е негова и на персонала на ресторанта му.

Той обясни, че същият е проблемът и с виното.

“Има и за 20 лева, има и за 4000 лева”, даде пример шеф Иван Манчев.

Continue Reading

Previous: Финала на Мрежа от лъжи-Ето как ще завърши сагата
Next: Лоша вест за бременната жена, спасена с хеликоптер под връх Вихрен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.