Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Годжи: След толкова години е време да кажа как стоят нещата с Цитиридис
  • Новини

Годжи: След толкова години е време да кажа как стоят нещата с Цитиридис

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
asfacsccsrrss.png

Нарича го „гърчето“, иронизира го, че го дават само веднъж седмично.

Музикантът от „Ку-ку бенд“ Георги Милчев – Годжи се отнася леко подигравателно към водещия Николаос Цитиридис.

Наследникът на Слави Трифонов в национален ефир не е долюбван от екипа на Дългия. Макар рядко да си позволяват коментари по негов адрес, обикновено са иронични.

„Гледах реклама на „гърчето“ в бившата телевизия, в която работихме. Стана ми смешно, защото първоначално предаването беше всеки ден по един час, после всеки ден по половин час. Сега е половин час само в петък, но логото е „Вдигаме нивото!“.

Това е положението“, сподели музикантът в подкаст с негово участие. Годжи не спомена директно дори името на бившата телевизия, в която се излъчваше „Шоуто на Слави“, явно да не звучи като заяждане към тях. Но за Цитиридис на няколко пъти подметна иронично, че „вдига нивото“.

 

Началникът на музиканта – Слави Трифонов, също не крие, че изобщо не смята за достоен наследника си.

„Мисля, че е голяма глупост да понтираш шоуто ми. И като знаци, и същото студио… Човекът няма никакво чувство за хумор, а се опитва да има. Мисля, че е много млад за такова нещо. То е като разликата в поезията и литературата.

Когато човек е млад, може да пише поезия, но за да пише проза, трябва да има опит. Затова големите американски водещи, стартират над 40-годишни. Аз започнах на 33, беше различна обстановката. Трябва да се дава път на младите, но понякога трябва и да се спират.

Младостта понякога е голяма глупост и затова ако дадеш място на млад глупав човек, значи че ти си стар глупав човек“, каза преди време Слави пред Маги Халваджиян.

 

Самият Цитиридис също не харесва да го сравняват Дългия. „Като почнах шоуто, едни ми казваха: „Ей, византиец, никога няма да станеш като Слави.“ Радвам се и дано. Един стига и даже е отгоре“, категоричен е Николаос. Освен мнението си за Цитиридис Милчев не скри и факта, че не харесва прякора си Годжи.

„Той е за телевизията. Честно казано, предпочитам да ме наричат „Чичо Гошо“ или просто Гошо на улицата“, убеден е басистът.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 9 коварни хормона, които ни карат да напълняваме, дори ако сме на диета. Ето как да го избегнем
Next: Таско Ерменков, БСП: Радев е най-голямата ни грешка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.